Какво ядем? И има ли риск за здравето от предозиране на иначе разрешените консерванти, емулгатори и стабилизатори в храната ни - отговорите потърсихме в Националния център по опазване на общественото здраве.
Доцент Росица Еникова е ръководител на лабораторията "Микробиология на храните". Въпросът ни е ядем ли опасни храни.
"Директна опасност повечето продукти не съдържат. Тук има едно голяма но, защото понятието опасност е едно, но има и понятия, свързани с това дали продуктът е подходящ за организма при консумация в големи количества и постоянно. Продукти съдържащи големи концентрации на готварска соли други соли като хронична употреба, могат да бъдат небезопасни за нашето здраве", съобщи доц. Еникова.
Казва, че киселото мляко е един от продуктите с предимно високо качество, но не така стоят нещата с млечните продукти, които обикновено се продават неузрели. Не е съгласна, че цената на етикета е сигурен показател за качеството, но е категорична за състава на евтините колбаси.
"Рискът при колбасите е, че в тях се съдържат много големи количества несмилаеми белтъци. При анализи тези белтъци реагират като белтъци, но в същото време това са сухожилни, съединително-тъканни белтъци, които нямат никаква хранителна стойност, не се усвояват от организма - свински кожички, меса с краища на кръвоносни съдове - те се явяват пълнител на евтините колбаси".
На практика този пълнеж не е забранен, стига да е включен в рецептата на производителя и да е описан на етикета. Често от етикета не разбираме и обозначенията на десетките подобрители, стабилизатори, консерванти и други добавки. Те също са законни, можем да си ги преведем с помощта на Наредба №8 на МЗ. Но също крият риск.
"Предозирането на консерванти е свързано на първо място с влошаване на баланса на чревната микрофлора, наруши ли се този баланс, може да се отиде до нежелани състояния като нарушение на храносмилането, нарушаване на всмукването на хранителни вещества от и тяхното приемане, нарушаване в имунитета, алергии... и не бих искала да прозвучи много силно - дори с развитието на преканцерози".
Според доц. Еникова е нужно да се въведе долна граница на качеството на продуктите, с които се храним.
Как ни влияят вредните храни?
Диетолози предупреждават, че млекоподобното сирене и месоподобните колбаси, които ядем, със сигурност ще се отразят върху здравето ни. Проблемът е, че вредното влияние не се усеща веднага, а след години.
Именно защото на човек му няма нищо, след като е ял сирене и колбаси, направени от сурогати, той продължава да си ги купува и яде.
"Нашият организъм има система - ензимна, хормонална за усвояване на всички хранителни продукти, а ние получаваме по този начин нетипични храни", обясни доц. Светослав Ханджиев.
След като поколения българи са отрасли с класическото българско сирене, направено от истинско краве мляко, организмът им е свикнал да усвоява точно такава храна. Сега, когато ядем, сирене с палмова мазнина и сухо мляко, организмът ни на свой ред изпада в шок.
"Скоро, една моя пациентка, която не понася прясно мляко, има така наречения лактазен дефицит, беше получила силна, много силно изразена алергична реакция от консумацията на кренвирши, тя месото го понася много добре, но вероятно производителят е сложил мляко на прах в кренвиршите", допълни доц. Ханджиев.
Консумирайки храна, направена от заместители, ние не може да получим необходимата доза витамини, минерали, белтъчини, мазнини и въглехидрати, за да сме здрави. И последствията ще са дългосрочни.
"След петдесет години консумация на млекоподобни, месоподобни храни, най-вероятно населението ще стане българоподобно", отбеляза диетологът.
Най-лошото на тази история с млекоподобните и месоподобни храни, е, че доведе до криза на доверието у потребителя към традиционните български продукти, тъй като никой не сметна за необходимо да ни информира какво всъщност ядем.
