Нова научна хипотеза гласи, че планината Родопи е била център на най-голямото сдружение за добив и преработка на злато в древността. Според теорията, много от археологическите обекти от тракийско време в планината не са жертвеници или култови места, а съоръжения за добив на злато.
В скалите по долината на река Арда и нейните притоци в Родопите има издълбани множество древни ниши. Професор Рангел Гюров от Нов български университет твърди, че скалните ниши са прокопавани само над златоносни скали и са служели като рударска информационна система. Те са указвали в кой пласт точно е златото.
"Това, което искам да докажа, е, че съществува връзка - информационна, технологична, между местата за добив на рудата и местата за преработване. Винаги, където имаме ниши, имаме и корита или подобни съоръжения за смилане и стриване на рудата и галерии. Това го имаме на всички места. Според мен това не са жертвеници, а стопански съоръжения", казва професорът.
Допълнителен аргумент, че може да съществува връзка между скалните ниши, площадките и златото, внасят чужди компании, които получиха разрешение за своя сметка да търсят злато в България. През тази година в Кърджалийско бяха намерени няколко находища, едното от които до село Розино - с изключително висока концентрация - над 85 грама злато и 68 грама сребро на тон. В минната промишленост се смята, че ако рудата съдържа повече от 5 грама злато на тон, добивът е рентабилен. Според геолози златото все още може да се намери и в коритата на реките.
Гледайте утре "Би Ти Ви Репортерите", където Пламен Петков ще ви разкаже още за златните находища.
