Последният, недовършен роман на Владимир Набоков излиза на български. Каква е тайната на този текст и защо едва сега излиза на бял свят - 32 години след смъртта на своя автор, разказва Ростислава Генчева...
"Оригиналът на Лаура" или "Умирането е забавно" - последният, недовършен и пазен в тайна роман на Вламир Набоков излиза 32 години след като е написан. Неговият син - Дмитрий Набоков, въпреки завещанието на баща си този текст да бъде унищожен, го затваря в швейцарски сейф и след смъртта на майка си решава да го редактира и издаде.
"Оригиналът на Лаура" се превръща в най-оспорваното световно литературно събитие преди година. Критиката е разкъсвана между потъпканата последна воля на големия писател и решението на сина да извади черновата на бял свят и да подложи на съмнение таланта на баща си.
"Самият роман ме втрещи не толкова, че не е довършен и че има страници, които човек просто може да отмине, защото нищо не се разбира или по-скоро са само наброски, а че има определени линии, които стават ясни. Има характери, които са не само щрихирани, а уплътнени и най-вече неговата блестяща стилистика", каза Румен Леонидов - поет и литературен редактор.
Заплетеният сюжет, който се губи на моменти принуждава читателя да го разнищва като детектив. Историята на надарения с остроумие и огромна телесна маса Д-р Филип Уайлд, свикнал с безбройните изневери на красивата си млада съпруга Флора, е документирана от един от нейните любовници в романа "Моята Лаура". В целия този каламбур от мисли, емоции и спомени се мяркат Хумберт Хумберт, майката която напомня майката на Лолита, дядото на Флора, който е художник, и неговата жена - емигранти от Москва в Ню Йорк през 20-те.
"Голяма част от тези текстове, които са подредени, написани на отделни парчета, сигурно ще отблъснат читатели, които предпочитат Букай и Гришъм, затова предупреждавам, че това не е за всеки идиот книга. Но всеки, който знае кой е Набоков, всеки, за когото той е религия, смятам, че трябва да вземе тая книга, да потъне в нея и няма да бъде разочарован", каза Леонидов.
Този ръкопис е като сценарий за филм. Липсата на съвършената завършеност и цялост като в останалите текстове на Набоков, би се превърнала в предизвикателство за всеки, който реши да го екранизира. Оригиналът на Лаура е изключително визуален, притежава плътни характери и емоционален съспенс, както и пространство за свобода на фантазията и сюжета.
"Големият личи по малкия си пръст. Пак е същият Набоков, може би още по-силно еротичен, още по-силно откровен, може би защото знае, че това е краят, но и много по-поетичен... Човек, който умее да отдели поезията от прозата, което тук не е много по-сложно, може да извади поне 15 великолепни стихотворения на високо философско и естетическо равнище, които не се пишат всеки ден. Може би, се пишат точно като предсмъртни редове."
В една неясна страница, която може да е и начало и край, Набоков пише - "изтрий, задраскай, изтъркай, зачеркни, заличи, премахни, зачертай". "Оригиналът на Лаура" разкрива не само най-съкровената тайна на творчеството на големия автор - неговата чернова, не само ви дава възможност да се разберете предсмъртните вълнения на един гений, но и ви прави съавтор, като ви дава свободата да решите как да четете този текст - като сценарий, поезия или роман... и дори само заради това има право на живот...
