Честита Нова година! Бъдете здрави и щастливи и нека през новата 2009 година имаме повече добри новини.
У нас новата година дойде най-напред в Шабла. Там астрономическата година настъпи 19 минути по-рано, отколкото в София.
Хиляди българи избраха да изпратят старата и да посрещнат Новата година на открито, въпреки студа. Малки и големи се хванаха на празнични хора под открито небе и цветна заря.
Навсякъде по света Новата година настъпи с пищни фойерверки и празненства. Особено впечатляващо беше празнуването на плажа Копакабана в Рио де Жанейро. Там се събраха над два милиона души.
През първия ден от Новата година православната църква почита паметта на Св. Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска. Негова е идеята за активно милосърдие и активното добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката. Още приживе е обявен за "Велик".
Патриарх Максим отслужи Светата Василиева литургия в катедралния храм "Св. Александър Невски". След литургията беше отслужен молебен за здраве и благоденствие на българския народ през Новата година.
Според народните поверия 1 януари е денят на зимното слънце стоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Този празник се отличава с богата обредност. Обичаите, които се изпълняват на този ден са: обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване.
На Васильовден е единствения случай когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: "Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн." Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата.
Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно през. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от коледната вечеря се за запазват.
Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10 - 12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях е има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка. Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най - възрастния, и честитят.
Тази благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина и др. Друг обичай, който се изпълнява на празника е ладуването (дайлада, тайлада, топене на пръстени).
