Целият свят е вперил поглед в Съединените щати, където се провеждат избори за президент на страната. Първите избирателни секции отвориха врати в щата Върмонт в 5 ч. местно време. Американците избират 44-ия си президент между 47-годишния демократ Барак Обама и 72-годишния републиканец Джон Маккейн.
Гласуването започна в повечето щати и в столицата Вашингтон. Пред избирателните пунктове започнаха да се събират дълги опашки още в 4 ч. сутринта. Очаква се рекорден брой избиратели да подадат гласовете си, близо 140 милиона, с около 20 милиона повече от предишните избори. Прогнозите са за 64% избирателна активност; 94% сред черното население на страната. Огромният брой избиратели води до проблеми с електронните машини за гласуване и недостатъчни хартиени бюлетини.
Социологическите проучвания дават преднина на кандидата на демократите Барак Обама, но финалният спринт на Джон МакКейн в последните дни на кампанията му може да се окаже решаващ за крайния резултат.
Кандидатът на демократите има средно 7% преднина. Прогнозите са той да получи 291 от 270 необходими гласове в Колегията на електорите, която ще реши изхода от изборите. Маккейн засега има 157 електорски гласа. Освен сигурните републикански южни щати, той трябва да спечели още 8 други, за да има шанс за Белия дом. Сред тях най-важни са Охайо, Флорида и Вирджиния. Маккейн има нужда от победа и в традиционно демократския щат Пенсилвания, където Обама продължава да води с 6 процента.
Днес американците избират и 435-те представители в Камарата на Конгреса, и около една трета от 100-те сенатори. По всяка вероятност демократите ще доминират новия Конгрес.
По традиция изборите са през първия вторник на ноември през годините, които се делят точно на 4. Дали утре обаче ще знаем кой е новият американски президент не може да се каже с такава точност. Все още е пресен споменът от 2000 година, когато поредното преброяване приключи почти 40 дни след гласуването. Една от причините за това е изборната технология, която не позволява надеждно повторно преброяване на гласовете.
Американският президент не се избира пряко от хората,
а от представители на всички щати, наречени "електори". Те са 538 на брой и са обединени в Избирателна колегия. Щатите с най-широко представителство в колегията са ключови в предизборната кампания на кандидатите. Другият обект на ухажване са така наречените „колебаещи се" щати - онези, които не са бастиони нито на републиканците, нито на демократите. Най-проблемни са Флорида, Охайо и Пенсилвания, тъй като отговарят и на двете условия.
Народът все пак дава своята дума на първичните избори. На тях привържениците на двете най-големи партии - Републиканската и Демократическата - гласуват за своя фаворит сред няколко претенденти. Въпреки че е възможно действащият президент да не бъде номиниран, това не се е случвало в съвременната история. Единствено Джералд Форд е на косъм през 1976 г.
Последният държавен глава, който отказва да се кандидатира за втори мандат, е Линдън Джонсън. След първичните избори следват национални конгреси, на които двете партии излъчват по един кандидат. Той на свой ред избира кандидата за вицепрезидент. Представители на по-малки партии и независими кандидати също могат да участват в изборите, но шансовете им за победа са нищожни.
След предизборна кампания, включваща обиколки из страната и няколко телевизионни диспута, претендентите се изправят един срещу друг на президентските избори, които по традиция се провеждат в първия вторник от ноември. Печели претендентът, спечелил най-малко 270 гласа в Избирателната колегия. Победителят обаче трябва да почака до официалното си встъпване в длъжност, което става на 20 януари следващата година.
Кои са двамата съперници в изборите?
Кандидатът за президент на демократическата партия се превърна в лицето на новото политическо мислене в Съединение щати. Барак Хюсейн Обама обединява високата ерудиция на доктор по конституционно право с дарбата да внушава идеи. Според повечето коментатори особено завладяваща е искреността, с която атакува аудиторията.
„Няма да бъда съвършен президент. Мога, обаче да ви обещая следното: винаги ще ви казвам какво мисля и какви са вижданията ми, винаги ще бъда откровен с вас за предизвикателствата, пред които се изправяме. Ще ви изслушвам, когато мненията ни се разминават. И което е най-важното - ще отворя вратите на управлението и ще ви поканя да участвате отново във вашата собствена демокрация”, обеща кандидатът за президент на демократическата партия
46-годишният сенатор от Илинойс е син на бяла американка и чернокож кениец. Роден и израснал е на Хаваите, живял е в Индонезия. Завършва международни отношения в нюйоркския Кълъмъбия Юнивърсити и защитава докторска степен по право в Харвард. След 12-годишна преподавателска дейност в Чикаго се ориентира към политиката. Тъмнокожият юрист печели първичните избори през март 2004 г. Няколко месеца по-късно на националната конфереция на демократите в забележителна реч се застъпва за единство на американците, необременено от расовите различия. През ноември същата година Обама е избран с голямо мнозинство в Сената на Съединените щати.
В борбата за президентската номинация Барак Обама отстрани Хилари Клинтън и привлече в своя подкепа семейството й, което има дългогодишно влияние сред членовете на демократическата партия.
За обаянието на сенатора от Илинойс основна тежест имат възгледите му за "радикална промяна". Обама вижда преустройството на американската обществена система в завръщането и укрепването на демократичните ценности: от възможността за по-широко участие на обикновения човек в управлението до правото му да се възползва по-пълно от създаденото.
Барак Обама се ангажира да гарантира работа и сигурност за доходите на американците. Той обещава да се стреми към балансиран бюджет и премахване на данъчните привилегии за богатите.
Сенаторът от Илинойс се зарече да върне американските войници от Ирак.
По време на предизборната кампания той спечели доверието на милиони избиратели. Най-голямото признание, обаче, е в подкрепата, която получи от една емблематична за републиканците фигура - героя от "Пустинна буря", генерал Колин Пауъл.
В последните дни преди вота кандидатът на републиканците успя да стопи част от преднината на опонента си.
Каква беше тактиката на Джон Маккейн?
Джон Маккейн или "Старият Мак", както го наричат съпартийците му, все още държи силни позиции и никой не се наема да прогнозира резултат с абсолютна сигурност.
В очите на обикновения избирател, сенатор Джон Маккейн е героична личност. По време на мисия във Виетнамската война е пленен и изкарва 5 години и половина във виетнамски затвор. Военното му минало се превръща в основа на бъдещата му политическа кариера, след като през 1986 година става сенатор от щата Аризона.
"Последният път, когато участвах в това предаване, сигурен съм, че си спомняте много добре, вие ме попитахте дали когато взема решение ще дойда отново, за да го обявя. Така че сега съобщавам, че ще се кандидатирам за президент на Съединените щати", каза Маккейн.
Той познава България. През 2001 година е отличен с орден "Стара планина" - първа степен, за заслуги към приемането на страната ни в НАТО.
Маккейн заема особено място на американската политическа сцена заради независимото си мнение. На него се гледа като на оратора, способен да привлече вниманието на по-консервативните демократи. Шансовете му за победа на изборите обаче са помрачени от обвиненията, че ще продължи катастрофалната политика на Буш, както и скандалите около неговата партньорка за управлението на страната Сара Пейлин.
