Трансформацията бе най-трудна за политическите сили.

Годината е 1990-та. Премиер е Андрей Луканов. По данни от социологическите проучвания подкрепата за членство на България в НАТО е между 7 и 8 процента. Първите намеци за евентуално присъединяване на страната ни към Атлантическия алианс се посрещат най-вече с насмишка. Дори във Великото народно събрание.

Дори младата опозиция в този период не е узряла за идеята България в НАТО.

Настроението е същото и през следващата година, когато генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер, посещава България

"Дойдох с едно много просто послание. Времето на конфронтация свърши. Ние трябва да работим заедно. Това е наша обща възможност и нещо повече обща отговорност да изградим една нова Европа", казва през юни 1991 г. Манфред Вьорнер, генерален секретар на НАТО.


Думите на Вьорнер за нова Европа, изградена на основата на пазарната икономика и спазването на човешките права бързо се забравят. Запомня се само трабантът на Паси.

През 1992-ра година СДС вече е на власт. Правителството е на Филип Димитров, но подкрепата за НАТО продължава да е символична.

1993-та година. Подготвена е принципна декларация на 36-тото обикновено народно събрание за присъединяване на България към Алианса. През следващите 4 години темата България в НАТО остава в страни от политическия живот. През 1994-та страната ни се присъединява към програмата на НАТО "Партньорство за мир". През 1995-та се подписва правно споразумение за статута на въоръжените сили. През 1996-та генералният секретар на пакта Хавиер Солана посещава страната, но с изключение на Атлантическия клуб почти никой не говори за присъединяване на страната.

Идеята България в НАТО получава подкрепата на президента Жельо Желев.

Правителството на БСП, начело с министър-председателят Жан Виденов, обаче е скептично.

През 1996-та година членството в НАТО става част от предизборната кампания на Петър Стоянов, но одобрението на идеята е едва 20 процента. До 1997 година НАТО не може да покани България за свой член, по простата причина, че страната ни никога не е декларирала, че иска да се присъедини към пакта. Ясна декларация, съпроводена от Национална програма за подготовка на присъединяването на България към НАТО е гласувана едва на 17-ти март 1997-ма година от служебния кабинет на Стефан Софиянски.

С избора на Петър Стоянов за президент одобрението за НАТО нараства над 65 процента. Така е досега с изключение на времето на Косовската криза, когато според социологическите проучвания, не повече от 45 процента от българите са били съгласни с присъединяването ни.

Първото държавно посещение на Петър Стоянов като президент е именно в централата на НАТО.

Следващият президент Георги Първанов повтаря визитата.

Правителството на ОДС положи много усилия за приближаването ни към НАТО, но най-трудна бе промяната в БСП. Евроатлантическата ориентация на партията бе декларирана едва преди последните избори. Срещу кандидатурата ни остана най-твърдият електорат.