„На времето ходехме с моята майка на розовите ниви рано сутрин, докато има роса по розата, защото като напече слънцето, розовото масло се изпарява”. Това разказва баба Пенка в разгара на розобера в село Розово, докато откъсва поредния розов цвят с майсторлък.

Казва, че розата е богатство. Освен масло от нея са се научили да правят какво ли не – успокояващ чай, розово сладко, ракия, кремове… Занаятът обаче запада заради ниското заплащане, хората, които се включват в розобера, намаляват с всяка изминала година.

Изкупната цена за килограм розов цвят е 1,75 лв., обясни Йовка Драгнева – розопроизводител. Субсидиите също са малко – 26 лв. се полагат на декар рози. Проблем идва и от това, че розово масло се внася отвън, а след това се представя за българско. Има липса и на работна ръка, защото производителите не могат да предложат адекватно заплащане и затова оставят своя труд в розовите масиви.

На фона на това обаче всяка година в розовите ниви се появява Царица Роза, след пиковия момент на розобера, когато от розата поникват нови цветове.

Освен на нивата, Царица Роза има и в Казанлък. Тази година отговорни 15-членно жури избра Симона Петкова. Казва, че отдадената й чест е много отговорна, но й носи много щастие. Твърди, че младите хора имат желание да работят, но няма кой да го оцени. Затова и малкият град не е опция за нея: „Ще избягам от Казанлък, няма как”.

А за производителите… ако държавата не помогне, ще останат само пущинаци, сигурна е Йовка.