Според анализаторите обаче бюджетите за отбрана на САЩ и ЕС са изправени пред значително орязване в дългосрочен план.

Отпускането на стотици милиарди долари от държавните бюджети за спасяването на банки, засегнати от кредитната криза, ще направи особено трудно оправдаването на скъпоструващи дългосрочни проекти в областта на отбраната, заявяват американски и европейски анализатори по отбраната.

Кризата обаче може да засили призивите в Европейкия съюз към по-тясна интеграция в областта на отбраната с цел избягване на скъпоструващото дублиране на ограничените ресурси на 27-те държави членки.

"Не виждам как отбраната би избегнала строгите ограничения", заяви Марк Стоукър, икономист по отбраната в Лондонския международен институт за стратегически изследвания.

"Би било доста трудно за което и да е правителство да оправдае орязването на средствата за здравеопазване и образование за сметка на, да кажем, построяването на два самолетоносача и закупуването на самолети за тях."

Американският министър на отбраната Робърт Гейтс предрече миналия месец, че военните разходи на САЩ ще останат на същото равнище в близките години, но каза, че не очаква драстично орязване.

Анализатори по отбраната заявиха, че не очакват голяма промяна в разходите по военните операции в Ирак и Афганистан, обявени като част от войната срещу тероризма.

"Едва ли ще има желание да се спъне преследването на важна за САЩ цел в името на краткосрочна икономическа изгода", заяви подполковник Нейтън Фрайър от Центъра за стратегически и международни изследвания - мозъчен тръст, базиран във Вашингтон.
 
Той обаче отбеляза, че след време има вероятност от съкращаване на разходите, като добави: "Ще се наблюдава низходяща тенденция по отношение на бюджета за отбрана в областта на снабдяването, изследователската и развойната дейност, модернизацията."

Дилема пред следващия президент

На победителя в президентските избори в САЩ следващия месец - независимо кой ще е той, ще му бъде трудно от политическа гледна точка да направи съкращения, подкопаващи операциите в Афганистан и Ирак, но кризата може да ускори приключването на кампаниите там по-рано от предвиденото.
 
"Не мисля, че ще има прозрачност относно тези неща. Изявлението, че за да спасим банкерите от "Уолстрийт", сме готови да приемем поражение във водена в момента война, не е особено печеливш политически аргумент", заяви Стивън Бидъл, старши научен сътрудник по "Отбранителна политика" към Съвета по външни отношения.

"По-вероятно е други части от програмата за отбрана, не толкова тясно и пряко свързани с настояща война, да бъдат подложени на много по-силен натиск."

САЩ харчат за отбрана повече от всички останали държави, взети заедно - с основен бюджет от порядъка на 500 милиарда долара за идната година и общо 12 милиарда на месец в Ирак и Афганистан.

Адмирал Гари Раугхед, командващ военноморските сили на САЩ, заяви миналия месец, че финансовата криза няма да доведе до подкопаване на бюджета за отбрана на САЩ, но ще засили натиска за преразглеждане на големите оръжейни програми.

Бидъл каза, че ще е особено трудно да се спазят плановете за увеличаване на личния състав на американските сухопътни и военноморски сили със 100 000 души.

Интеграция в областта на отбраната

Финансовата криза не помага особено на усилията на САЩ да убедят европейските държави в Организацията на северноатлантическия договор да увеличат бюджетите за отбрана.

"Не знам за...въздействията, но всичко, което вещае възможни въздействия върху бюджетите или  върху отбранителните ефективи на държавите, ме интересува", каза пред "Ройтерс" главнокомандващият въоръжените сили на НАТО генерал Джон Крадък.

Френският министър на отбраната Ерве Морен, чиято страна подкрепя засилването на отбранителния капацитет на ЕС като противотежест на американското влияние, заяви миналата седмица, че кризата е показала, че ЕС трябва да събере ресурси.

Майкъл Коднър, директор на отдел "Военни науки" към Кралския институт на обединените служби, заяви, че ЕС е още далеч от интеграция в областта на отбраната.

"Но независимо от желанията на отделните държави за автономия или от неохотата за присъединяване към проекта за паневропейска отбрана, събитията може да ги принудят да го направят", каза той.

"Подобно нещо може да се случи при икономически упадък в Европа."
Коднър заяви, че нуждата от задълбочаване на европейската координация в областта на отбраната изпъкнала при кратката война на Русия с Грузия, а финансовата криза може да насърчи усилията към изграждането на нови общоевропейски  отбранителни способности.

"Това може да е повратна точка", каза той. "А типично за демокрациите е, че тези видове повратни точки и кризи всъщност допринасят по-скоро за значителни, отколкото за печеливши промени."

Дейвид Брънстръм и Рос Колвин от Ройтерс/ БТА