Българската академия на науките чества днес 139 години от създаването си. Тя се създава като Българско книжовно дружество (БКД) от Общо събрание, проведено на 12 октомври 1869 г. в гр. Браила, Румъния. С решение на Общото събрание от 29 юни 1984 г. за Ден на БАН е определен 12 октомври - денят на създаването на Българското книжовно дружество в Браила. От ноември 1878 г. седалището на дружеството е преместено в София.
След Освобождението, Българското книжовно дружество бързо се разраства и укрепва на родна земя под закрилата и със съдействието на младата българска държава. То приобщава, като свои членове, десетки български и чуждестранни творци от сферата на науката и културата. Дружеството се превръща в интелектуален стимулатор на българския национален дух, става стожер на националното съзнание.
През 1911 г., с единодушно решение на Общото му събрание, Българското книжовно дружество прераства в Българска академия на науките, а през следващата година Народното събрание гласува специален Закон за Академията. В съответствие със Закона е приет нов Устав, който регламентира нейната структура и цялостната й дейност. През военните години и след това Българската академия на науките болезнено преживява множество затруднения, причинени от националните катастрофи и бедствията, сполетели страната ни. Въпреки тежките предизвикателства Академията продължава активно своята дейност.
През 1931 г. тя е приета за член на Международния съвет на научните съюзи (ICSU). През 1940 г. е приет нов Закон за Академията, съгласно който тя е преименувана в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ). Създаденият към нея литературно-художествен клон има за задача да насърчава художествената култура и изкуствата. По силата на обстоятелствата Академията се оглавява тогава от министър-председателя на страната. Това й се отразява благоприятно, защото се увеличава нейната държавна субсидия и получава някои привилегии. Държавната печатница отпечатва безплатно всички академични издания. Същевременно, обаче, Академията става твърде зависима от държавата. Тази зависимост рязко нараства през годините след Втората световна война.
Приетият нов Закон за Академията през 1947 г. връща старото наименование Българска академия на науките, но творците на културата и изкуството запазват своето място в нейната структура.
Същевременно обаче по силата на Закона от 1947 г. Българска академия на науките попада в пълна зависимост от държавата и политическата конюнктура. Академията се оказва пряко подчинена на Министерския съвет, към нея се изграждат научни институти в различните области на знанието. БАН се превръща в крупен национален научен център, а държавната субсидия нараства значително. За сметка на това обаче Академията губи почти напълно своята автономия. Едва през 1991 г., в хода на демократичните промени, Българската академия на науките възвръща своите позиции, като автономна национална организация за научни изследвания, която съвместява едновременно, както Академичния корпус с наши и чуждестранни членове, така и голяма част от създадените научноизследователски звена.
Съгласно Закона за БАН от 1991 г. и приетия нов Устав, ръководството на Академията предприема широкомащабни радикални реформи, с оглед оптимизацията на научната дейност, за съхранението на квалифицирания научен потенциал, а също и за укрепване на обществения престиж на институцията.
Времето
