От началото на тази година кучетата, които гледаме у дома си, вече трябва да са с чип. От Столичния инспекторат вече проверяват из града дали домашните кучета са маркирани. Глобата е 200 лева.
Как се поставя един такъв чип:
Чарли няма родословно дърво и точно определена порода. За сметка на това обаче на плещите му тежи сериозно задължение - да пази нощем останалите животни в софийския зоопарк. Само след секунди той ще получи свой, уникален микрочип.
„Е, на това място се слага точно, зад лявото ухо - между раменната кост и лявото ухо. Винаги от лявата страна обаче”, показа ветеринарят д-р Иван Цветков.
Без значение колко е голямо кучето, маркировъчният чип винаги е с еднакъв размер - малко по-голям от оризово зърно.
„Внимателно го държите, без да накланяте иглата надолу, за да не изпадне микрочипът. Кучето е фиксирано. Сигурно ще го боли - това е все пак инжекция, макар и подкожна”, допълни той.
Трябва да знаем, че този чип може да ни помогне единствено да разпознаем определено животно, но не и да го намерим. Той няма връзка със сателитни и други системи за проследяване.
„Ако кучето излиза в чужбина, напуска пределите на страната, могат да му изискат също такъв микрочип, който да залепят като един трейсис документ като един сертификат”, допълни д-р Цветков.
Поставянето на чипа става задължително от ветеринарен лекар. След убождането, кодът записан в чипа, става неделима част от паспорта на животното.
Въпреки че може да изглежда страшна, процедурата трае само миг и няма никакви последствия върху животното.
Какво споделиха собственици на кучета, които отдавна са запознати със системата, чуйте в прикачения видеофайл.
