На 75-годишна възраст почина българският поет и драматург Константин Павлов. Той е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура.
Павлов е между най-значителните български поети на XX век. Сред най-известните му стихосбирки са "Агонио сладка", "Убийството на спящия човек", "Елегичен оптимизъм" и "Спомен за страха".
Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: "Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!". Стиховете му са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, унгарски.
Носител е на националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия "Иван Николов". Последното му отличие е почетният знак на Софийския университет заради
"достойнството, въплатено в словестното поведение на един български творец"
Българската публика го познава и като сценарист на едни от най-добрите български филми, последният, от които "Съдбата като плъх".
Големият поет е сред най-атакуваните от властта за "отклонения" от соцреализма. В края на 60-те партийната критика забранява на Павлов да работи и да публикува за повече от 10 години. Забранени за излъчвани са и филмите му "Чуй петела!", "Масово чудо" и сериалът "Селцето".
Хладна изповед (1988 г.)
Късно е вече.
Лекомислено пропилях живота си -
нямах воля дори за престъпник.
А талант -
точно такъв! -
беше ми дал,
Господи.
(Твоят поглед не ме смразява.)
Късно е вече.
Нито Ти,
Господи!
Нито -
Дявола!
Идвам при вас,
както в старчески дом:
по-младият старец -
на посещение.
(Твоят поглед не ме изгаря.)
Нито топъл,
нито студен
се явявам пред Тебе,
Господи.
Пожали хладния.
(А ми е все едно.)
Биография
Константин Павлов е роден на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишко. Следва право в СУ "Климент Охридски". Бил е редактор в Радио София (1957-1959), в издателство "Български писател" (1961-1962; 1964-1965), във в. "Литературен форум" (1963) и в "Мултифилм" (1965-1966).
От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в "Българска кинематография". През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели.
През 1983 г. по повод 50 г. от рождението му е издадена книгата "Стари неща" със стихове от първите му две книги и сценарии.
През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. "Литературен форум". Същата година напуска СБП. Никога не е членувал в други организации или партии. Вж. негови текстове в LiterNet.bg.
