Има ли значение колко е висок държавният глава? Според американски учени, чисто човешките ни инстинкти ни карат да избираме високи лидери, за които смятаме, че ще могат да ни защитават.

Като цяло много често хората се учудват колко нисък бил еди кой си лидер, след като на екрана изглежда по-висок. Това е обяснимо, защото по цял свят хора от подобен калибър имат предпочитания как да бъдат снимани. Особено руският премиер Путин, за който последното нещо, което ще забележите е ниският му ръст.

В човешките отношения, ръстът си има своето значение. По-високите хора, казват, се забелязват по-отдалеч, а по-ниските полагат повече усилия. Те обаче изграждат характер. Надали Владимир или Сарко са били звездите на класа. Но и двамата днес, дори и един до друг, са сред най-важните хора в световната политика днес.

"Русия е страна на контрасти. Там ще видим много високи лидери като Петър Велики - 204 сантиметра, при среден ръст на населението от 170 за онази епоха. Век по-късно Николай Първи е висок 204-205 сантиметра", обяснява д-р Борис Стоянов.  

Оттук нататък в Русия лидерите започват да се смаляват. От Ленин, през Сталин, чак до 160-сантиметровия Хрушчов. Тоест - бил е малко по-висок от една интегрална бюлетина в България днес. В САЩ обаче нещата седят по различен начин. Може би затова и печелят Студената война.

"През 20-и век това е правило. Най-ниският американски президент е Хари Труман, 175 сантиметра, а най-високият е Линдън Джонсън, е 193 сантиметра", обяснява д-р Стоянов.

Докато все още няма телевизия, в кампаниите, често побеждава по-ниският лидер. Откакто има дебати и избирателни права за жените, печелят по-високите. С изключение на Джордж Буш, който бие по-високите си опоненти два пъти.

Като цяло, световните лидери днес са със среден ръст. С изключение на Камерън. Но това няма кой знае какво значение.

Тачър, Чърчил, Меркел са с еднакъв ръст - около 165. Изключение правят Кол и Дьо Гол, които са почти два метра.

След всичко това можем да заключим, че размерът, като че ли, тук няма никакво значение. А подобни изследвания се доближават по-скоро до проучванията на Магаданския институт, отколкото до реалните фактори, по които правим своя избор.