Стачката на БДЖ започна точно в 8 ч. тази сутрин. На гарата в Горна Оряховица железничарите също излязоха на протест.  Влакове по основните направление София, Варна и Пловдив спряха, когато настъпи часът на стачката. Десетки железничари напуснаха работните си места и излязоха на първи коловоз на гарата. Гишето за информация също замлъкна.

Заради стачката, гарата остана празна. Въпреки това, продавачите в билетните каси не подкрепиха колегите си и останаха зад гишетата. Междувременно на автогарата пътници не липсваха.

Дечко Гърков, председател на синдиката на железничарите към КНСБ Горна Оряховица, каза че има натиск на хората от инфраструктурата. По думите му, въпреки уверенията на ръководството, че няма да има натиск върху протестиращите, в гара Плевен например вече не се допускали хора, които днес по график са на работа.

Митко Митев, директор подразделение „Пътнически превози” в Горна Оряховица, каза, че от неговата служба протестират около четири души. По думите му от поделението в което работят около 2300 човека протест са заявили едва девет души. Но реално на протест излязоха повече железничари, видя камерата на bTV.

Управителят на „Товарни превози” Ивайло Иванов обаче увери, че няма натиск върху протестиращите, а разговори и беседи. Списъци на протестиращите не се правили, а деклариралите, че ще протестират от подразделението са около 6-7 души.  

Изкара ни нарушаването на споразумението от март и заплахата, че ще останем без работа, каза един от протестиращите Велко Богатинов, началник влак в Горна Оряховица. По думите му хората от региона остават на улицата, ако изгубят работата си.

С колко живеят работещите в железниците?

Петър Луканов от Мездра е железничар с над 30-години стаж. Той е ревизор-вагони, а съпругата му - чистачка в „Пътнически превози". Отгледали са две дъщери и двама сина. Момчетата още са ученици.

„Доходите стигат дотолкова, доколкото за хлебеца, евентуално за дрешки за децата, за нас, както виждате носим служебните дрехи, щото нямаме други”, споделя Петър Луканов.

И работното облекло обаче е поостаряло, защото от три години в службата не са раздавали ново, казва Петър.

Вкъщи влизат 1000 лева на месец от железницата. Но семейството е голямо, а и погасяват два заема. Стефка Луканова споделя, че понякога изпраща децата си без пари на училище и се хранят, след като е приберат вкъщи.

За да пестят средства, вкъщи се греят с най-евтиното гориво – дърва. Най-трудно е времето пред заплата.

Съпрузите са благодарни, че въпреки проблемите в железницата, възнагражденията се изплащат навреме, но страхът от съкращения е реален, още повече, че Петър вече е получил покана за доброволно напускане.

Значи в момента съм на нулата, а като ме изгонят от железницата, както вървят нещата, отиваме под нулата, казва Петър.

Двете страни не промениха позициите си и стачка ще има, всички влакове спират от осем часа сутринта до четири следобед. От днес в стачка са и Луканови.

Не по-малко труден се оказва животът на ерген железничар

Йордан Милев работи като машинист в Пловдив близо 20 години, почти толкова време живее в общежитие на БДЖ. Средната му месечна заплата като машинист варира от 400 до 500 лева. С тези пари мъжът не може да си позволи да има семейство.

„Ако взема 150 да дам за наем и остават 350 лева, вижда се какво става, насъщният поскъпва”, казва Йордан. В хранителния магазин купува основни стоки, за глезотии не може да се мисли. Случвало се е дори да ходи гладен на работа подобно на много много негови колеги, но в трудни моменти се подкрепят взаимно.

Йордан казва, че си купува дрехи рядко заради кредита за телевизор. Преди седмица мъжът е взел 300 лева аванс, с които трудно ще покрие сметките и храната. Затова  е принуден да върши различна работа на познати... за по пет лева.

Гласувайте в анкетата ни - Подкрепяте ли стачкуващите железничари?