На днешния ден, преди 40 години, войските на Източния блок от пет държави, сред които и България, започват да нахлуват в тогавашна Чехословакия. Те окупират страната и смазват реформите за така наречения "социализъм с човешко лице", които към този момент се подкрепят от цялото общество.
През 1968 един от българските войници, участвали в окупацията - Георги Петков е на 20 години и прави планове за след края на казармата. Докато чака уволнението обаче, изпращат неговата чета в Прага, където охраняват летището, превърнато в съветска военна база. Комунистическата пропаганда убеждава българските младежи, че отиват, за да спасят чехословашкия народ от западно нашествие:
„Бях абсолютно убеден, че ние отиваме на тези хора да им помогнем. В първите дни бяхме стъписани. Това, което ни бяха подготвяли, изведнъж истината започна да изплува..Разбрах, че всичко това е пропаганда-да ги пазим от Запада”, спомня си Георги Петков.
Вместо вражески войски на НАТО срещу българските войници се изправят жени и деца.
"Имаше случаи, когато тълпата стреляше срещу нас, но отпред слагаха жени и деца. Аз не мога да стрелям", каза Петков.
Отрядът на Георги дава една жертва - застрелян е приятелят му Николай Цеков
"Това е огромен психически натиск да издържим", казва Петков.
В окупацията на Чехословакия участват около 7 хиляди съветски танкове и близо 600 000 войници от частите на Варшавския договор. 108 души губят живота си , 505 са ранени, хиляди емигрират отвъд желязната завеса. Западните страни само вербално осъждат нахлуването - ядрената заплаха по време на Студената война ги спира да изтласкат съветските войски.
