На Голяма Богородица, както народът нарича още този ден, църквата почита Божията майка като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
По традиция богомолците прекарват нощта на 14 срещу 15 август край Светата обител в Арбанаси, за да се помолят за здраве и изцеление пред образа на Света Богородица. Според вярванията той има чудотворно въздействие.
В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка на 64-годишна възраст. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване, което всъщност означава "успение".
Богородица е погребана в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта остава празна, защото светицата възкръсва.
Три дни преди смъртта арахангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък.
Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни." В памет на явяването й пред апостолите Църкавата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигне на хляба".
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за умрелите. Селищата с църкви "Успение на Пресвета Богородица" имат храмови празници.
Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари. В този ден празнуват всички, които носят благословеното име Мария.
Необикновен ритуал за днешния празник изпълняват в родопското село Свирачи. Хората там твърдят, че от поне век и половина всяка година на този ден иконата на Света Богородица, намираща се в църквата "Свети Димитър", започва да играе и да бие. В селото казват, че иконата "бъхта" богомолците.
Как точно иконата на Божията майка "бие" молещите се, ще видите в репортаж в централната емисия на bTV Новините в 19.00 часа.
Времето
