Това бе демонстрация на новата руска мощ пред всички, според които Русия може да бъде пренебрегвана, коментира Маша Липман, аналитик от московския фонд "Карнеги".

Бомбардировките и танковите атаки далеч извън пределите на Южна Осетия правят руската операция в Грузия да изглежда твърде мащабна и непропорционална за официалните й мотиви - "да защити руски граждани" (повечето южноосетинци имат руски паспорти).

Русия със сигурност вече не е на колене -  изправи се и се качи на танк, коментира саркастично руският независим експерт Александър Голц в статия, поместена от електронното издание "Ежедневний журнал".

Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. бе тежък удар за страната. Затънала в дълбока икономическа криза, вкопчена в схватка с мафията, Русия под управлението на остаряващия Борис Елцин все още носеше травмите от загубата на международния си авторитет.

Всичко се промени, след като през 1999 г. президент стана Владимир Путин. Днес министър-председател, той е смятан за ключова фигура в грузинската операция на Москва.

Русия отново излезе на преден план на международната сцена, събрала сили от своите петродолари и от стремежа, който афишира този бивш офицер от КГБ - да й възвърне някогашната мощ от времето на Съветския съюз.   

Руското мнение обаче невинаги натежава и дипломацията на Москва често търпи несполуки.
Сред последните по време и най-болезнени бе обявената през февруари независимост на сръбската провинция Косово с преобладаващо албанско население. Тя веднага бе призната от Вашингтон и редица европейски държави въпреки яростната съпротива на Москва.

Русия се чувства унизена от дипломатическото признаване на Косово и разширяването на НАТО, съответно иска да покаже "кой е господарят вкъщи", констатира Александър Рар, експерт по руските проблеми в Германския съвет за външна политика.

"Тя нямаше абсолютно никакъв избор, освен да отвърне" на грузинската офанзива в Южна Осетия, която влиза в традиционната й зона на влияние, изтъква Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. "Русия в глобалната политика". "Инак би станало ясно, че Москва е напълно безпомощна", добавя той.

При това САЩ вече бяха създали прецедент с войната в Ирак, отбелязва Маша Липман. "Кое осигури на Вашингтон усещането, че действа легитимно? Единствено силата му. Сега пък силна е станала Русия", обяснява тя.

Отношенията на прозападния президент на Грузия Михаил Саакашвили с Кремъл се влошават все повече от самото му идване на власт през 2004 г. Москва се стреми по-специално да го свали от поста - цел, която афишира почти открито, но предизвика с това гнева на Вашингтон.

"Господин Саакашвили не може да бъде наш партньор. По-добре ще е, ако се махне", подхвърли във вторник шефът на руската дипломация Сергей Лавров.

Подобно развитие изглежда вероятно според някои експерти, след като се провали опитът на Тбилиси да си възвърне контрола върху сепаратистката република.

"Офанзивата в Южна Осетия сложи точка на усилията за възстановяване на териториалната цялост на Грузия. Вече не става дума за две размирни провинции (Южна Осетия и Абхазия), а за Косово и още едно Косово в Грузия", коментира украинският журналист Виталий Портников.

"За грузинското обществено мнение Саакашвили ще се превърне в символ на поражението и (...) ще трябва да си отиде", добавя Портников.

"Той пое голям риск и загуби", обобщава Лукянов. Според него международната общност в крайна сметка, "може би до десетина години", ще признае независимостта на бунтовните грузински републики, а впоследствие е възможно те отново да се присъединят към Русия. (БТА)

Аня Цуканова от Франс прес/БТА