Направленията, с които разполагат личните лекари, зависят от броя на пациентите на всеки от тях. Отпускат се на тримесечие и недостиг има, когато избухнат епидемии. Тогава всеки лекар трябва да пусне лична молба до здравната каса за допълнителен брой направления, но процедурата отнема време.
"При епидимиологична обстановка и взрив от грипна епидемия, нтероколитна епидемия, както беше през лятото, бройката е недостатъчна, а също и лимитът за изследвания. В такива случаи би трябвали да има някакъв резерв на здравната каса и да бъде разпределян този резерв спрямо нуждите на съответните лекари", каза д-р Каролина Златева.
Има много здравно неосигурени пациенти, които са проблем за практиките на личните лекари, защото техните осигуровки не постъпват при солидарно обслужване на пациентите.
"В определен момент повечето от тях, когато се разболеят тежко, си плащат няколко здравни осигуровки и решават, че могат да ползват неограничен брой направления и пари, което първо не е справедливо спрямо тези, които си плащат редовно и второ натоварва страшно много лекарите, които ги гледат", допълни д-р Златева.
Тя има близо 3000 пациенти и не одобрява решението да е на тяхно разположение 24 часа.
"Просто не е възможно за един лекар да бъде денонощно на разположение на пациентите си и той трябва да намери своето решение", категорична е д-р Златева.
Затова вечерните дежурства и тези през уикендите се поемат от денонощен кабинет, с който тя е сключила договор. Това е често срещана практика в големите градове. Проблем обаче има в малките населени места, където денонощно работи само Спешната помощ.
