Корабокрушението край нос Емине ни провокира да проверим вярно ли е, че у нас съдбата на давещия се е в ръцете на самия давещ се. България не разполага със специализиран спасителен кораб и хеликоптери за морски бедствия. И това поставя под въпрос способността на страната да се справи с инциденти по море.

По документи България има морско спасяване и отговаря на международните конвенции и изисквания. Но на практика ресурсът не е достатъчен - само шест малки катера.

“Които са прекрасни, но само за летния сезон, това са катери, на които се разрешава да излизат в морето от три до пет мили и при вълнение два-трибала. Това е абсолютно недостатъчно. С такива катери е просто невъзможно да се извърши една операция по търсене и спасяване, която е навътре в морето в порядъка на 20-30 до 100 мили”, каза кап. Богдан Богданов от Българска морска камара.

“Най-голямото им предимство е скоростта и меките бордове, което е добре дошло за спасяване на хора във водата, но за спасяване при крупни инциденти са необходими и други кораби, които, за съжаление, ние ги нямаме в Морска администрация”, обясни кап. Пламен Бонев, началник отдел “Търсене и спасяване” в Морска администрация - Варна.

Затова в спасяването обикновено се включват кораби на Военноморските сили и Гранична полиция, а в последната операция - хеликоптер на Военновъздушните сили. Той обаче не е специално оборудван за такива акции. Единственият и най-мореходен спасителен кораб - Перун пък е негоден за използване, оставен в отчайващо състояние да ръждясва от две години. Министерството на транспорта планира ремонт, който ще отнеме поне три месеца и поне един милион евро.