В доклада се посочва, че в еуфорията от победата в Ирак в началото на 2003 г., главното командване на американските войски е преценило, че е изпълнило задачата си и е отделило прекалено малко войски за окупацията.
Изявлението на президента Джордж Буш на 1 май 2003 г., че основните бойни операции са приключили, подтикнало към тази погрешна преценка, посочва докладът, за който бяха интервюирани стотици командващи и обикновени войници. Той е съставен от Доналд Райт и полковник Тимъти Рийз от Отдела за анализ на съвременните операции във форт Лийвънуърт, щата Канзас, и включва периода от май 2003 до януари 2005 г. Те отбелязват, че участниците в планирането на операциите в Ирак, които са поискали да се изпратят повече войски, са били игнорирани.
Най-малко 4113 американски военнослужещи са загинали в Ирак
по данни на Асошиейтед прес. В доклада се твърди, че след като режимът на Саддам беше свален от власт, повечето командващи и обикновени войници са очаквали ситуацията да се стабилизира и те да преминат към поддържащи операции, подобно на развитието в Босна и Косово.
След свалянето на Саддам през 2003 г. в Ирак се образува вакуум във властта, който доведе до анархия, разграбване и насилие. Първоначално американските войски не са имали план за справяне с подобна ситуация. Решението на правителството на Буш да отстранят всички последователи на Саддам от властта е предизвикало сриване на структурите на властта, което на свой ред е довело до огромна безработица, се посочва в доклада.
Още преди началото на кампанията в Ирак някои от участниците в планирането са поискали за интервенцията и последвалата окупация да се отделят 300 000 войници.
При посещение в Багдад на 16 април 2003 г. командващият на коалиционните сили генерал Томи Франкс казал на своите подчинени командири да се подготвят за изтегляне на повечето части от Ирак. Едва на 16 юли неговият наследник генерал Джон Абизейд обяви, че срещу коалиционните сили се води класическа партизанска война.
Коалицията отбеляза известен напредък, само за да бъде оптимизмът й охладен през април 2004 г, когато сунитски и шиитски въоръжени групировки извършиха серия от нападения в много части на Ирак, посочва докладът.
Според неговите съставители американската армия е имала значителен опит и подготовка за противодействие срещу партизански действия, но не е участвала в партизански конфликт от мащаба на този в Ирак от 1992 г. в Сомалия.
"Следвоенното положение в Ирак силно се разминава с прогнозите, направени на почти всяко ниво (от командването на въоръжените сили) преди войната", отбелязват авторите на доклада.
