На Русе сякаш най-му прилича да има запалени кинолюбители - все пак това е градът в който се е състояла първата кинопрожекция у нас. С такова самочувствие през 1959 година започва своя живот русенският киноклуб. Това, разбира се, става с решение на Министерството на културата, със средства на държавата и, разбира се, под неин контрол.
"Поръчения на общината, на партията по празниците. Веднага приемаме каквото ни поръчат, защото знаем, че една -две ролки ще останат и за нас - а това две ролки за нас е много", спомня си Борис Куков, един от първите членове на русенския киноклуб.
Така със скътани покрай манифестациите ленти русенските кинаджии печелят награди и неизменно се връщат с призови места от международни фестивали. След промените и последвалите финансови сътресения русенската група е в основата на създаването на националната федерация "Алтернативно кино", чийто център е в Русе от 1992 г.
"На шега алтернативно, защото първо, се прави с много малко пари или съвсем без пари, за разлика от комерсиалното кино, второ, защото не се съобразяваме с абсолютно никакви продължителности - нямаме време за реклами, за такива неща - ако искам филма ще бъде 1 минута, ако искам 15, ако искам един час", казва председателят Владо Илиев.
Един от паметните мигове, запечатани на старите ленти е хлорното обгазяване на Русе през 1987 г.
"По време на прожекцията - тя траеше три минути, беше запалена димка в салона и аз така си мислех, че хората ще избягат от димката, но проблемът беше толкова шокиращ и толкова важен за тях ,че всички останаха в салона докато мина цялото филмче", разказва Владо.
Филмите на кинолюбителите рядко стигат до масовата публика, защото се показват най-вече на фестивали, което обаче съвсем не охлажда ентусиазма им.
