
Агенцията отбелязва, че 42 години след шумното оттегляне на Франция от обединеното военно командване на НАТО, по решение на тогавашния президент Шарл де Гол, това завръщане е последна символична стъпка на страната към връщането й в структурите на Алианса в момент, когато тя вече е един от съюзниците с най-сериозен принос към бюджета и военните операции на организацията.
"Нищо не влиза в разрез с това да участваме във военните структури на НАТО", подчерта Саркози в реч пред 3 хиляди военни в Париж, в която представи официално новата военна стратегия на страната. Той даде да се разбере, че "Франция е независим съюзник, свободен партньор".
"Принципите, формулирани навремето от генерал Де Гол ги правя мои: Франция ще запази при всякакви обстоятелства свобода за пълна оценка на изпращането на войници при операция", подчерта президентът. Саркози увери, че френският ядрен арсенал ще остане стриктно национален и че страната няма да постави свой контингент под командването на НАТО в мирно време.
"На основата на тези принципи ще можем да възстановим отношенията ни с НАТО без да се страхуваме за нашата независимост и без риск да бъдем въвлечени във война пряко волята ни", обобщи в заключение френският президент.
Някои анализатори очакват Франция да се върне в обединеното военно командване на алианса на срещата му на върха догодина, отбелязва Асошиейтед прес. Самият Саркози не направи уточнение за датата в речта си.
"Необходимо е Франция и нейната армия да се приспособят към новите заплахи", подчерта президентът. Като най-непосредствена заплаха той определи евентуална терористична атака с химически и биологични оръжия.
"Не можем да изключим повторното появяване на една голяма заплаха, от каквото и естество да е тя, която би изложила на риск самото оцеляване на нацията", предупреди Саркози. Той подчерта, че "заплахата е тук, реална, и ние знаем, че тя може да придобие утре нова форма - още по-сериозна, с радиологични, химически и биологични" оръжия.
Френският президент обеща да пусне отново в ход "Европа на отбраната", каквото и да е бъдещето на Договора от Лисабон, след като той бе отхвърлен на референдума в Ирландия в четвъртък. Първият етап от този процес ще бъде осъществен по време на предстоящото през втората половина на годината френско ротационно председателство на Европейския съюз, уточни Саркози.
Той подчерта, че иска да види една по-европейска НАТО. Новата френска отбранителна стратегия, която се съдържа в официално представената днес от Саркози Бяла книга, предвижда да бъде отдаден приоритет на разузнаването и в същото време числеността на въоръжените сили да бъде драстично съкратена, за
да се направят икономии, отбелязва Франс прес.
Според ИТАР-ТАСС Саркози обявил, че числеността на въоръжените сили през следващите няколко години ще бъде намалена до 225 хиляди души - от тях 131 хиляди в сухопътните сили, 50 хиляди във ВВС и 44 хиляди във ВМС.
Бюджетът за отбраната обаче няма да бъде намаляван, като на първо време спестените средства ще бъдат инвестирани за модернизиране на въоръжените сили. След 2012 г. Париж ще започне постепенно да увеличава средствата за отбрана, които се очаква да достигнат 377 милиарда евро към 2020 г.
Франция планира цялостна реорганизация на своите разузнавателни служби, подчерта президентът Саркози. Сериозни инвестиции ще бъдат насочени към системата за космическо разузнаване, сведенията от която ще се отчитат при вземане на политически решения от военното командване.
Разузнавателните служби на министерството на вътрешните работи ще бъдат обединени в ново главно управление, което ще се занимава с вътрешно разузнаване. В Елисейския дворец ще бъде създаден нов пост - координатор по въпросите на разузнаването - който ще ръководи работата на разузнавателните служби и ще гарантира тяхното взаимодействие.
БТА