"Много пъти сме се виждали. Писал съм за първия му роман „Атомният човек". И така се сближихме, а и немският език ни сближи. Страдание от дете до край, по комунистическо време - непризнаване. Жестоко", сподели Йордан Василев.
"Разбира се, Любен Дилов е преди всичко големият фантаст. Писателят, който познаваха по цял свят, който беше превеждан на много езици. Освен това, мога да кажа, че той пишеше преди 89-та година по проблеми, зад условността на фантастиката, по проблеми, които бяха болните проблеми на тогавашното общество. Така, че се разделяме с един много достоен човек, който не посрами името да бъде творец и гражданин", каза Атанас Свиленов.
"Беше с удивително чувство за хумор и истински стоик. Човек, който някак си беше прозрял, че всичко е преходно и това, което остава е добротата, добрите приятелства, чистите отношения. Може би, той би се радвал самият, ако днес се смеем повече, отколкото тъжим", заяви Любен Дилов-син.
