Майки на жертвите от кризата със заложниците в училището в руския град Беслан поискаха руската прокуратура да разследва премиера Владимир Путин.

Повод за призива на майките е съботното интервю на Путин за френския вестник "Монд". В него бившият държавен глава и настоящ премиер каза, че не е имало друга възможност за разрешаване на кризата със заложниците в Беслан през 2004 година освен прибягването до специална операция.

Путин заяви, че е трябвало да бъдат предотвратени опитите за дестабилизиране на Русия. По думите му, всяка страна, която прави отстъпки на терористите, понася в крайна сметка по-големи загуби, отколкото тези, понесени по време на специалните операции.

Майките на жертвите от кавказкия град, обединени в асоциацията "Гласът на Беслан", обвиниха експрезидента, че е отказал да преговаря с похитителите и е хвърлил армията срещу училището. Те ще сезират прокуратурата, защото смятат, че с интервюто си за френския вестник Путин е доказал, че именно той е разпоредил операцията в Беслан.


КАКВО СЕ СЛУЧИ В БЕСЛАН? (справка bTV.bg)

Равносметката от терористичния акт в Беслан е - 1128 деца и възрастни са взети за заложници в училище в Беслан на 1 септември 2004 година, 331 са загиналите - 186 деца намериха смъртта си в ръцете на терористите, 10 служители на спецчастите "Алфа" и "Вимпел" на Федералната служба за сигурност на Русия загубиха живота си за освобождаване на похитените, 728 заложници и жители на града са ранени, а също и 55 сътрудници на специалните части, спасени са 918 човека. Като цяло пострадалите при терористичния акт са 1315 души.

В сряда, 1 септември 2004 година група въоръжени бойци с маски и бронежилетки навлиза в Беслан с три автомобила ГАЗ-66, УАЗ и ВАЗ-2110 и превзема училище №1. В момента на вземането на заложници и в първите часове след това терористите убиха 17 човека.

Бойците поставиха децата по прозорците с цел да не допуснат щурм на сградата

и съобщиха, че ще убиват по 50 заложника за всеки техен убит човек и по 20 – за ранен. Физкултурният салон на училището беше миниран, а терористите заплашиха да взривят сградата в случай на щурмуване.

Първоначално исканията на похитителите бяха да се срещнат с президента на Северна Осетия Александър Дзасохов, президента на Ингушетия Мурат Зязиков и детския доктор Леонид Рошал. Те настояваха да бъдат освободени от затворите осъдените за тероризъм в Ингушетия. По-късно

похитителите поискаха да бъдат изведени руските войски от Чечня и да бъдат прекратени военните действия там.

В случай, че изтеглянето започне, те обещаха да освободят десет деца, а когато военните напуснат част от районите, да пуснат децата до 10 години, а след пълното изтегляне - всички заложници. Ако президентът на Русия Владимир Путин не приеме предложенията, исканията бяха той да подаде оставка - тогава всички заложници ще бъдат освободени, а похитителите ще се върнат в Чечня.

Първият контакт с похитителите беше осъществен към 19.00 часа,

когато те поискаха храна и вода. В хода на преговорите бандитите отказаха да дадат вода, храна и лекарства на заложниците, мотивирайки се, че може да съдържат психотропни вещества.

От 1 до 3 септември контакт с похитителите се опитаха да осъществят съветникът на президента на Русия Асламабек Аслаханов, детският лекар Леонид Рошал, а също така и представители на властите и обществени дейци.

На 2 септември похитителите се съгласиха да преговарят с бившия президент на Ингушетия Руслан Аушевим, след което освободиха 26 заложници – жени и деца. Eдновременно с опитите за преговори

в Беслан пристигнаха подразделения на почти всички силови ведомства

– отрядите "Алфа" и "Вимпел", Федералната служба за сигурност на Русия, военнослужещи от вътрешни войски на Министерство на вътрешните работи и 58-а армия на Министерство на отбраната, отряд от Министерство на извънредните ситуации, сътрудници на милицията и правоохранителните органи на Северна Осетия.

Границите на републиката бяха затворени,

цялото ръководство на Северна Осетия, начело с президента Александър Дзасохов беше на мястото на инцидента. Там присъства и Генералният прокурор на Русия Сергей Фридински.

В петък около обяд оперативният щаб успя да договори предаването на телата на заложниците, които бяха убити в първите дни.

Когато спасителите от Министерство на извънредните ситуации започнаха да пренасят телата, във физкултурния салон на училището избухнаха два мощни взрива. Част от заложниците се опитаха да избягат и терористите ги застреляха. В отговор,

специалните сили бяха принудени да започнат непланиран щурм на зданието.

Операцията по освобождаването на похитените и ликвидирането на терористите продължи до петък вечерта. Сградата на училището беше частично разрушена.

По официални данни на Генералната прокуратура на Русия, в резултат на терористичния акт от 1 до 3 септември, 2004 година

загинаха 331 човека, в това число 317 заложници, 186 от които деца.

Сред загиналите са и 10 сътрудници от специалните части "Алфа" и "Вимпел" на Федералната служба за сигурност на Русия.

Ранени са 728 заложници и жители на града,

а също и 55 сътрудници на ФСБ, Министерство на извънредните ситуации, милицията и военнослужещи.

По данни на следствието, в училището терористите са държали 1128 заложници. При провеждането на спецоперацията бяха спасени 918 човека. Като цяло, пострадали от нападението над училището са 1315 човека.

След терористичния акт, в болници в Северна Осетия, Москва, Ростов-на-Дон са приети 297 човека, в това число 192 деца.

29 страни оказаха хуманитарна помощ на пострадалите. Обемът на помощите беше 3300 тона, а стойността – повече от 3 милиона евро.

По данни на Генералната прокуратура, групата, извършила нападението на училището се е състояла от 32-ма човека, в това число две "смъртници". В хода на операцията беше задържан един терорист – Нурпаши Кулаев. Останалите бяха убити. Освен това, похитителите са използвали силни психотропни вещества, благодарение на което успяват да окажат жестока съпротива на спецназа.

Установена е самоличността на 22-ма терористи.

През октомври 2004 година заместник-главният прокурор на Русия Николай Шепел съобщи, че организатори на терористичния акт в Беслан са Шамил Басаев и Аслан Масхадов. Освен това, бойците, организирали превземането на училището, имат участие и в други терористични актове в Москва през 2002 година и в Ингушетия през 2004 година.

Лидерът на чеченските бойци Аслан Масхадов беше убит при спецоперация на 8 март 2005 година в Чечня.

По данни на следствието, ръководството на нападението на училището в Беслан се е осъществявало зад граница, а сред унищожените терористи е имало граждани на арабските страни.

По данни на Федералната служба за сигурност, към терористичния акт в Беслан е съпричастен и международният терорист, представител на "Ал Кайда" Абу-Дзейт, който беше убит в Ингушетия на 16 февруари 2005 г..

През октомври 2004 година срещу няколко сътрудници на полицията в северна Осетия бяха възбудени углавни дела по обвинение в небрежност.

Няколко седмици след атентата в Беслан беше създадена парламентарна комисия за разследване причините и обстоятелствата на терористичния акт. За времето на работата на комисията, нейните членове се срещнаха със стотици свидетели.

През май 2005 година във Владикавказ започна дело срещу единствения останал жив терорист Нурпаш Кулаев, роден през 1980 г. Срещу него са предявени обвинения по осем члена от Наказателния кодекс, в това число бандитизъм, тероризъм, убийство, посегателство на живота на сътрудници на правоохранителните органи, вземане на заложници, незаконно притежаване на оръжие, боеприпаси и взривни вещества.

Кои са по-големите похищения в Русия?

2002 година

23 октомври – В Театралния център на ул. "Дубровка" в Москва по време на представление на мюзикъла "Норд-Ост" терористи под ръководството на Мовсар Бараев взеха за заложници всички намиращи се в сградата зрители и актьори – повече от 800 човека, в това число повече от 80 чуждестранни граждани.

Похитителите поискаха изтегляне на руските войски от територията на Чечня. В хода на проведената на 26 октомври операция по освобождаването на заложниците, всички терористи - 32-ма мъже и 18 жени – бяха убити, на място и по-късно в болниците загинаха общо 128 от заложниците, в това число осем чуждестранни граждани.

1996 година

9 януари – В град Кизляр (Република Дагестан) група бойци с обща численост около 300 човека, под ръководството на Салман Радуев превзеха сградата на болницата. Похитителите поискаха изтегляне на руските сили от територията на Чечня. По-късно терористите заедно със заложниците се преместиха в село Первомайское, където беше осъществена операцията по освобождаването на похитените. В резултат загинаха 78 сътрудници на полицията, военнослужещи и мирни граждани, стотици бяха ранени.
Всички заложници наброяваха близо 2000 човека, голяма част от които след едно денонощие бяха освободени от терористите. Салман Радуев успя да се укрие на територията на Чечня.

1995 година

14 юни - В първата половина на деня в град Будьоновск (Ставрополски край) отряд от 100 човека под ръководството на Шамил Басаев превзе няколко сгради, в това число градската болница. За заложници бяха взети около 2000 човека. Похитителите издигнаха искане за прекратяване на бойните действия на територията на Чечня, а по-късно амнистиране на всички участници в незаконни въоръжени формирования и провеждане на демократични избори в републиката.
В резултат на терористичния акт загинаха 130 мирни граждани, 18 сътрудници на полицията, 18 военнослужещи, ранени бяха повече от 400 човека.

Как се спасява училище от терористи: израелският опит

Единственото в новата история вземане на заложници в училище се случва през 15 май 1974 година в северноизраелския град Маалот. Трима бойци от Демократичния фронт за освобождение на Палестина вземат за заложници 90 ученици и искат освобождение на своите "братя" от затворите.

Израелското правителство издава заповед за щурм. В Маалот е прехвърлен дислоцирания на няколко километра от града спецназ на елитната дивизия "Голани". Похитителите са убити, но те успяват да затрупат заложниците с ръчни гранати, в резултат на което са убити 26 ученици и са ранени 60.

След този ден всички детски учреждения в страната се охраняват постоянно. Участъкът около училището задължително е обграден с ограда, на която са поставени видеокамери за наблюдение. Сградите, в зависимост от размерите си, се пазят от 5 до 20 охранители, въоръжени с пистолети.

Нито едно външно лице, в това число и родителите, не може да премине през поста с охраната. Всяко официално лице се пропуска само при представяне на служебно удостоверение, минаване през металодетектор и проверка на портфейла.

Всички учители и възпитатели, имащи право да притежават оръжие, го носят със себе си. Нееднократно е имало случаи, когато по терористи са откривали огън именно учители. В училищата, разположени извън града, се съхранява автоматично оръжие ("Узи", "Галил", М-16), което директорът, в случай на тревога, раздава на учителите. По време на игри, екскурзии, пикници, крупни училищни мероприятия училищата се обръщат към родителите и на помощ се отзовават поне 20-30 въоръжени бащи.

Трагедията в Беслан в снимки:

Изображението „http://static.btv.bg//media/gallery/gallery_photo_263_1184.jpg“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.

 

http://static.btv.bg//media/gallery/gallery_photo_263_1185.jpg

 

http://static.btv.bg//media/gallery/gallery_photo_263_1187.jpg

 

http://static.btv.bg//media/gallery/gallery_photo_263_1188.jpg

 

http://static.btv.bg//media/gallery/gallery_photo_263_1190.jpg

 

http://static.btv.bg//media/gallery/gallery_photo_263_1191.jpg

 

http://static.btv.bg//media/gallery/gallery_photo_263_1192.jpg

 

http://static.btv.bg//media/gallery/gallery_photo_263_1193.jpg

 

http://static.btv.bg//media/gallery/gallery_photo_263_1194.jpg

 

Снимки: beslan-2004.boom.ru