Все пак, съвсем неотдавна - през януари 2006 г. - Русия за кратко спря газоподаването след спорове с Украйна за цената на руския газ, докато Западна Европа се готвеше да замръзне.

Идея за това как да се справим с тази напълно реална заплаха може да ни даде отбелязването на 100-годишнината от едно събитие с монументално значение следващата седмица. Това събитие е откриването на петрола в Близкия изток. В ранните часове на 26 май 1908 г. ръководен от британски експерти екип за извършване на сондажи застинал, когато от земята се разнесъл грохот и черен фонтан изригнал във въздуха.

Последствията от тези драматични събития били мащабни, не само за Персия и останалата част от Близкия изток - където се стекли инвеститори и търсачи на черно злато от целия свят - но и за Великобритания. Преди всичко персийските петролни кладенци били от стратегическо значение за Лондон в момент, когато отношенията с Германия все повече се влошавали.

Петролът от Персийския залив изглежда гарантирал на британската икономика и на Кралските военноморски сили "сигурни запаси" в случай на внезапен скок на цените или вражески нападения, което накарало правителството да купи водещ дял от Англо-персийската нефтена компания. Отчасти това се дължало на огромното му количество, което било от жизненоважно значение в периода преди Първата световна война, но също така се дължало и на близостта на региона до Великобритания. До 1916 г. Персийския залив започнал да осигурява над една пета от необходимия на военноморските сили петрол.

Един век по-късно природните богатства на Иран могат отново да изиграят водеща роля в стремежа на Западна Европа към енергийна сигурност - този път обаче срещу друга заплаха. Около 40% от вноса на природен газ в ЕС идва от Русия, а Кремъл е решен да запази или дори да затегне хватката си.

Руско-украинският спор през 2006 г. горчиво напомни на европейските правителства - и особено на британското, което се сблъсква с намаляване на запасите в Северно море - за необходимостта да намерят други доставчици.

ЕС може да финансира изграждането на газопровода Набуко, който ще пренася газ от Азербайджан и Туркменистан под Каспийско море, пресичайки Турция, до Южна Европа. Руснаците обаче усилено се стараят да осуетят тези планове, не на последно място като пренасят през собствения си Транскаспийски газопровод газ от Туркменистан, който захранва мрежата, управлявана от руския енергиен гигант Газпром.

На практика съществува един единствен доставчик, който може да направи газопровода Набуко жизнеспособен в търговски план - Иран. Иранските природни богатства могат да изиграят същата важна стратегическа роля за ЕС, каквато имаха и за Великобритания непосредствено след направеното преди столетие велико откритие. Тяхното количество и местонахождение остават ключът: иранските залежи на природен газ се нареждат на второ място след тези на Русия, а синьото гориво може да бъде пренасяно в Западна Европа чрез удължаване на съществуващия газопровод Табриз-Анкара.

Огромният натиск, оказван от Вашингтон, обаче прави това малко вероятно. Иран не може да изнася природен газ без значителни чуждестранни инвестиции, но миналата седмица компаниите "Шел" и "Репсол" се поддадоха на този натиск и обявиха, че няма да участват в разработването на огромното иранско газово находище Южен Парс.

Иронията, разбира се, е очевидна, тъй като Иран е единствената страна, която може да се противопостави на влиянието на един от най-големите съперници на Вашингтон. Едва ли съществува нещо, което би могло да ни напомни по-добре, че във външната политика ненужно агресивният подход е винаги опасен.

Природният газ не е единственото нещо, което Иран може да предложи. Страната вече е вторият по-големина износител в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и би могла да изнася много повече, ако разполагаше с чуждестранните инвестиции, блокирани от санкциите на САЩ.

Парадоксално е, че в момент, когато цената на петрола достигна 130 долара за барел, Джордж Буш кара ОПЕК да увеличи производството на петрол, а в същото време агресивната му политика спрямо Иран възпрепятства това.

Много неща зависят от изхода на две предстоящи изборни надпревари в доста различни части на света. Възможно е спечелването на президентските избори в САЩ от Барак Обама да предостави нови възможности за "особено изгодна сделка" между Иран и САЩ. Чернокожият сенатор от Илинойс ясно показа готовността си за "директни разговори" с Техеран след почти 30 години на отчуждаване, а това евентуално може да доведе до вдигане на наложените от Вашингтон санкции.

Междувременно, победа на прагматичен консерватор на президентските избори в Иран следващата година, която би свалила от власт войнствено настроения Махмуд Ахмадинеджад, също би могла да подобри значително шансовете за сключване на сделка.

Всъщност, подобен сценарий би бил странно повторение на събитията отпреди едно столетие - само че този път възвръщащата силите си Русия ще е тази, от която ще ни пазят огромните природни богатства на Иран.

Роджър Хауард, в. "Гардиън" / БТА