По онова време подобна идея се смяташе за част от федералистките фантазии. Днес изглежда въпрос на време това да стане реалност.Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер поде думите на Кол миналата седмица, настоявайки, че сегашните усилия да се подобри военното сътрудничество между страните от ЕС ще доведат до единни въоръжени сили. Не много отдавна това изявление щеше да разбуни духовете сред активистите за мир и онзи тип свръх-ентусиасти, известни като проатлантици, макар и по различни причини. Вероятно на някое закътано място в блогосферата се е загнездила общност от хора, които се канят да обсипят Щайнмайер с укори. Но липсата на отговор като цяло подсказва, че идеята за европейска армия се е превърнала в нещо, което не поражда спорове.
Това е безобразие. Защото ако има основание да бъдат развити общи европейски структури с мандат да се справят с предизвикателствата на мироопазването и решаването на конфликти, едва ли може да бъде оправдана все по-войнствената нотка, която се чува от европейски политици и техните военни съветници.
От гледна точка на доктрината правителствата от ЕС взеха изключително важно решение през 2006 г., като одобриха "дългосрочната визия", очертана от Европейската агенция за отбрана. Макар документът да предупреждава, че всеки опит да се предрича бъдещето би бил "самозаблуждаващ и опасен", агенцията настоява, че ЕС "трябва да си даде сметка", че харчи само частица от средствата, които САЩ отделят за оръжия, ако иска да се справи с неизвестни все още врагове.
Отчасти поради тази мъглява "визия" много страни от ЕС се стремят да увеличат отбранителните си бюджети - още повече, че след като Лисабонският договор влезе в сила, ще бъдат задължени да го направят.
Оръжейни компании като BAE, бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън и членове на френския Икономически съвет за отбрана, създаден от правителството в Париж, настояват страните от ЕС да предвиждат поне по 2% от Брутния вътрешен продукт за отбрана. Четири от 27-те членове на съюза -
Великобритания, Франция, Гърция и България - вече надхвърлиха този показател, а други три - Италия, Полша и Румъния - почти са го стигнали.
Трябва да отбележим, че никоя от споменатите по-горе страни не е изпълнила заслужаващата по-големи похвали цел: призива отпреди десет години на ООН богатите страни да заделят по 0,7 на сто от БВП за борба с бедността в света. Би било кощунство да се смята, че трябва да се отделят повече пари да се отваря повече работа на оръжейната индустрия, отколкото да се нахранят гладните и да се лекуват болните.
Когато ЕС беше разединен във връзка с нахлуването в Ирак, Франция, Германия, Белгия и Люксембург получиха враждебен отговор от САЩ и по-отстъпчивите им европейски съюзници за организираната от тях през 2003 г. среща на върха по въпросите на отбраната, станала известна иронично като "срещата на върха на пралините" (вид белгийски шоколадови бонбони).
Проатлантиците ги заподозряха тогава, че заговорничат да създадат съперник на НАТО. Но днес, както изглежда, не се изразяват подобни опасения във връзка с изявлението на Щайнмайер или с плановете на Франция да даде тласък на сътрудничеството в отбраната, след като поеме ротационното председателство на ЕС по-късно тази година.
Без съмнение това се дължи на факта, че сега Париж и Берлин подкрепят изцяло НАТО. Както Томас Власек от Центъра за европейска реформа отбелязва в новата си студия, Никола Саркози наруши "дългогодишно табу във френската външна политика", когато даде да се разбере, че желае да преразгледа решението на Шарл де Гол за изтеглянето на Франция от военните структури на НАТО.
Германия напоследък като че ли става по-благосклонна към разширяването на НАТО на изток, изразявайки подкрепа за амбициите на Грузия да се присъедини към алианса, макар че това неизбежно ще увеличи напрежението между Русия и Запада.
Във всеки случай, Лисабонският договор ясно постановява, че всяко ново начинание на ЕС във военната област ще бъде подчинено на НАТО, чиито въоръжени сили винаги се оглавяват от американски генерал. А това поставя в крайна сметка Белия дом начело на европейската сигурност. И това е нещо, което трябва да ни разтревожи сериозно.
Дейвид Кронин, "Гардиън" / БТА
