
С документа се определя списък на хранителни съставки, които трябва задължително да бъдат обозначавани на етикета на храната, тъй като биха могли да причинят неблагоприятни реакции при податливи хора. Това са зърнени храни, съдържащи глутен, ракообразни и продукти от тях, яйца и яйчни продукти, риба и рибни продукти, фъстъци и фъстъчени продукти, соя и соеви продукти, мляко и млечни продукти, ядки, целина, синап, сусамово семе, и др.
Предвидена е възможност за изключване от списъка на някои съставки, ако за тях е установено с научни доказателства, че няма вероятност да причинят неблагоприятни реакции при хора. Например, от соевите продукти се изключват напълно пречистените соеви масла; от млечните - суроватката, използвана за направата на дестилати или етилов алкохол.
Създава се и разпоредба за означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Партидата за всички храни по цялата хранителна верига трябва да бъде обявена. Подобно означаване не е нужно само при земеделските продукти, индивидуалните порции сладолед, както и при храните, които при продажба на крайния потребител не са опаковани или са опаковани по желание на купувача.
Малки промени има и в Наредбата за обозначаване на алкохолния градус при етикетирането на алкохолни напитки. Числото за съдържанието на алкохол се представя с точност до не повече от една цифра след десетичната запетая.
Допустимо отклонение от посочване на обявеното алкохолно съдържание, изразено чрез абсолютни стойности, е за бири с алкохолно съдържание не по-голямо от 5,5% vol., за напитки, съдържащи накиснати плодове или части от растения +-1,5 %vol. и др.
Документът влиза в сила от 31 май. Дава се едногодишен гратисен период, в който, ако вече са пуснати на пазара, храните могат да бъдат продавани във вида, в който са етикетирани.