История за волния дух на един каубой - но не от прерията, а от столичния квартал „Овча купел”. Как свободата на Дивия Запад може да бъде пренесена и в Дивия Изток - разказ за сбъднатите и несбъднатите мечти на Антон Хекимян и оператора Красимир Първанов.

Екипът ни се срещна с Яни, кобилката Тенеси Дарк Скай и кучето Дакота. В очите на Тенеси Дарк Скай не се отразява дълбините на Гранд каньон, а трафикът по улица "Президент Линкълн” - все пак нещо американско на фона на морето от панелни блокове.

Нейната прерия е близката поляна. Яни е първият и може би последният каубой в квартала. Няма бетонен покрив над главата си - само каравана, кон и куче,  но преди всичко - свобода.

„Дали можеш да бъдеш каубой в „Овча купел”, можеш да бъдеш навсякъде. Ако го имаш тук, вътре, без значение кой те гледа, кой какво мисли за тебе”, категоричен е той.  Допълни, че се  чувства волен – „не можеш да ме хванеш, да ме забодеш в апартамент”.

Истинският каубойски живот на Яни в каравана между панелките започва преди две години. Продава апартамента, дели парите с бившата съпруга, плаща борчовете към държавата и си купува земя за ранчо на село. Но нещата не потръгват.

„След това майка ми на легло, парите не стигаха и така. В крайна сметка , по стечение на обстоятелствата тук, няма да е пресилено, ако ти кажа, че оцелявам само на добри приятели”, сподели той.

Така кобилката Тенеси остава на поляната между магарешките бодли. Тя е от изчезващата порода Каракачански коне.

„Знам , че тя ме чака тук, иска вода, храна, разходки, иска да бъде глезена. Ако си забелязал на първия клип,  даже се гушкаме с нея”, призна Яне и допълни, че е избрал името й Дакота, защото е американско: „Не казвам, че всичко американско е хубаво. Говоря за свободния дух,  за пионерите, те никога няма да изчезнат”.

Представителят на Дивия Запад в нашите географски ширини не вижда много прилики между двете действителности: „Ние сме достатъчно диви - във всеки аспект, но не бъркай Дивия Запад с грубиянщината,  простащината”.

По залез всеки ден Яни и компания тръгват между колите и светофарите, за да стигнат поляната на свободата.

„Дали ме гледат - нали сме атракция! Едни протестират,  други се усмихват, други вдигат палци”, допълни той.

„Да вярваш на хората е все едно да вярваш, че можеш да задържиш водата в ситото. Найс, а? Като се замислиш е точно така. Знаеш ли, хората мислят грешно, че всеки ден по право им се полага, а всъщност не е така, всеки ден е подарък”, заяви още каубоят.

Докато Яни си намери мястото обаче ще остане на поляната в „Овча купел”: „Ето там - горе на върха, самотно е, вярно и не е за всеки (...) Колкото и да си волен, идва и момент на самота,  но аз съм свикнал с нея - не ми пречи. За безотговорен не мога да се приема, не бягам, не съм предател и през огън и водя минавам. Приятелите на една ръка се броят, а най-верните, естествено, че конят и кучето, другите са все пак са хора”, допълни той.  

Дори привидно да няма нищо Яни си има една мечта - тя е свързана с Америка, но не е американската мечта, а тази на каубоя: „Естествено, че да яздя в Гранд каньон. Само там може да усетиш духа на каубоя, застани на ръба на онази дупка и въпросът е безсмислен”.

Видеоматериал за живота на каубоя получихме в рубриката "Аз, репортерът" >>>