До 50% по-ниска е употребата на консерванти и добавки в хляба, заяви още Любомир Савинов. Той потвърди, че през годините се променя качеството на пшеницата. Постоянно се изменят показателите на брашното или на другите съставки, затова се налага да използваме консерванти, обясни хлебопроизводителят.
Браншовите организации знаем от консултативния съвет по зърно, че пшеницата е фуражна, а не за производство на хляб, заяви Марияна Кукушева от Федерацията на хлебопроизводителите. Не сме ние тези, които да коментираме качеството на зърното. Ние можем да коментираме качеството на брашната, които ползваме. А в България се ползват предимно български брашна, обясни още Марияна Кукушева. Смятам, че министърът и екипът му трябва да посочват посоките за развитие на сектора, а не да определят цена или качеството на изделията, което е въпрос на сертификат.
В България няма пшеница, която да се произвежда специално за хляб, обясни Георги Попов, Асоциация "Хляб за България". Абсолютно не е вярно, че произвеждаме най-некачествения хляб. Качеството ни е малко по-високо от средноевропейското, категоричен е Георги Попов. Според него вместо министерството да обвинява хлебопроизводителите, че правят хляб с ниско качество, е по-добре да беше направило стандарти за пшеницата и брашната. Досега такова нещо не е направено.
По думите на Попов в момента по БДС има около 20 стандарта за хляб. Що се отнася до добавките, според Попов се използват само одобрени от РИОКОЗ и министерство на здравеопазването.
