Магурата е една от най-големите пещери в страната. Откритите досега галерии водят на два километра и половина под земята и 15 млн. години назад във времето, когато е започнало образуването на галериите.
Първите следи от човешко присъствие в пещерата са от епипалеолита. Това е около 12 000 г. пр.н.е. в абсолютни дати. Но по това време тя е
използвана единствено като светилище
Разкопки през 70-те години откриват селище с три жилища и голяма пещ, която е устояла на времето. Пещерите от най-ранната история на човечеството са били използвани като сакрални места и светилища, защото олицетворяват връзката на човека със задгробния свят, а оттам - с предците.
Когато скалната завеса е спусната, историите сменят разказвача си. Танцуващи женски силуети, ловци, маски - призрачна процесия, започнала преди около 14 хил. години. Всичките са изработени от прилепно гуано, прилепна тор - една доста рядко срещана технология в пещерното изкуство. Обикновено се предпочитала охра.
Рисунките в Магурата са едни от най-старите в Европа
Те отразяват отношението на човека към двата най-важни празника - лятното и зимното слънцестоене. Трябва да се има предвид, че са правени в един много ранен период на човешката история - на прага между матриархата и патриархата, когато жената като символ на природата, на плодородието и на раждането е била много сила духовно. Следва промяна. С появата на ловните сцени жената става синоним на силата на природата и ужаса на бедствията.
В един от най-отдалечените северозападни краища на страната една легенда продължава да живее. Легенда, разказана от мълчаливите рисунки на древните, скрити в недрата на България.
