
Всички донори са израелски граждани и са подписали декларации, че доброволно отдават органа си и са запознати с евентуалните последствия.
Сред документите обаче няма декларация, че донорът и нуждаещият се са роднини, което е задължително изискване за законността на трансплантацията.
Проф. Чирков каза, че в документите не пише "аз долуподписаният съм роднина на човека, на когото ще даря органа си". По думите му това не негова работа. "Важното е да декларира, че не го прави от комерсиална гледна точка", обясни той. Професорът твърди, че не бил длъжен да знае, че донорът и реципиентът са роднини. Тази операция е струвала на реципиента 13 хил. или 15 хил. евро.
Една от трансплантациите е била неуспешна и реципиентът се е върнал отново в България с друг донор, за нова операция. Според специалисти това е косвен признак, че донорите и приемащите пациенти не са били роднини, тъй като рядко се случва един и същ пациент да има двама близки с подходящо здравословно състояние и желание да дарят органа си.
Още при избухването на скандала през 2006 година бившият директор на Изпълнителната агенция по трансплантации призна, че при проверката не са открити доказателства за роднинство.
"И в тези декларации, и донора и реципиента са идентифицирани с израелските им паспорти, но в Израел се допуска двойно гражданство, така че напълно възможно е тези донори да идват от Украйна, Молдова или от където се сетите, но да имат и израелски паспорти", каза Янко Начков, бивш директор Изпълнителната Агенцията по трансплантации.
При подобна схема 8 българи от Шумен продадоха бъбреците си на израелски граждани, които се подложиха на трансплантация в Турция. Пред bTV донорите разказаха, че са подписвали декларации, че дават доброволно органа си на "роднина", и че не са българи, а украинци от еврейски произход например.
Турските власти не доказаха незаконни трансплантации, тъй като документите на тяхна територия са изрядни. У нас обаче организатори на канала бяха осъдени на няколко години затвор.