Стъклата щяха да отидат на боклука, ако не беше зоркото око на Павлина Белева. Между милионите късове, останали от обработката на витрини и огледала, тя намира тези, които да претвори в скулптури.

"Стъклото си е една абсолютно жива материя и много силно динамична като материал за пластика. Едно малко завъртане, една малка промяна на ъгъла, от който зрителят гледа, и вижда ново измерение на пластиката", обяснява Павлина Белева.

Вместо в ателие жената работи направо при машините в цеха. Покрай изкуството се е научила как се шлайфат и лепят стъклата, а нейното занимание има последователи сред работниците в завода.

Историята на стъклопластиката е като приказка за жената. Започва от един Коледен сън и вече 17 от фигурите, видени в него, са изработени.