Смяната на часовото време не е фатална за здравето, но води до стрес на целия организъм, каза за БТА директорът на Специализираната болница за активно лечение по психиатрия и неврология "Св.Наум" проф. Иван Миланов.

Адаптацията на организма става само чрез поне един час повече сън и прием на витамини и микроелементи, отбеляза проф. Миланов.

Най-ненужното нещо, което човечеството е измислило, е смяната на часовото време, коментира той. Ако смяната на часовото време не е сериозно икономически оправдана, не е добре толкова хора да се стресират, посочи лекарят.

Проф. Миланов предположи, че тази смяна е измислена на базата на някакви икономически изследвания, но ако те датират от 30-те години, е редно някой да ги преизчисли - имаме ли наистина чак толкова голяма печалба, че да се предизвиква такова напрежение на целия организъм за толкова много хора по света.

Всички функции на човешкия организъм се подчиняват на един естествен биологичен ритъм. Мозъкът, ендокринната система, която контролира кръвното налягане и ред други биохимични показатели се пригаждат към един ритъм. Кръвното налягане не е едно и също в рамките на 24-часовото денонощие. Малко хора знаят, че най-високите стойности на кръвното налягане са рано сутрин и затова най-често тогава се получават инсулти, каза професорът.

Ритъмът на кръвното налягане се определя от това кога и в какви дози се отделят определени хормони в организма. В един момент трябва да кажем на организма, че няма да работи в такъв ритъм, а ще трябва да работи така един час по-рано.

Повишаването на кръвното налягане сутрин не е проблем при здравия човек. Проблемите са за хипертониците, но много хора не разбират, че страдат от повишено кръвно налягане, защото го мерят през деня. То трябва да се мери рано сутрин. Поради тази причина диагностицирането на хипертонията се отлага с 4-5 години.

Смяната на часовото време води до стрес за целия организъм, който се адаптира в рамките на две седмици. След това, обаче, минават 6 месеца и отново настъпват нарушения в ритъма заради новата смяна на часа.

Не мисля, че смяната на часовото време би могла да доведе до някакви заболявания, но води до пренапрежение за нервната система - на човек му се спи, изморява се, изнервя се, уточни проф. Миланов. На човек му се доспива или е бодър защото всички биохимични процеси, които се случват в организма, имат пикове. Бодърстването се определя от дадени хормони, чието ниво се повишава, но след това настъпва спад в количеството им, идва време за сън, намаляват функциите на мозъка и на човек му се доспива, обясни лекарят.

За да се преборим с последиците от смяната на часовото време трябва да си осигурим по-дълъг сън, особено през първата седмица. Не е необходимо да се прави промяна в начина на хранене, но е лошо, че смяната на часа съвпада с пролетната умора. Пролетната умора представлява изтощение на организма от зимата, от еднообразната храна, в която липсват витамини и микроелементи и затова сега е времето да се пият микроелементи, съветва проф. Миланов.

Следобедният сън никога не се е смятал от медицината за полезен. Още от времето на Аристотел се твърди, че "следобедният сън е като влизане в ада". Причината, поради която се смята, че не е полезен е в това, че този сън е доста повърхностен и не е пълноценен, както нощният.

Нощният сън преминава през 4 фази, като едно от нещата, които се случват, е да се обработи информацията, постъпила през деня. Тогава се създава дълготрайната памет. Следобедният сън не минава пълноценно през тези фази и той не е освежителен. Следобедният сън при малките деца е нужен, за да обработи огромната информация, докато мозъкът на един възрастен човек няма какво да обработва в такива количества.

По-добрият вариант и за детето е да си ляга по-рано вечер, вместо да спи на малки интервали. Теоретично за организма е по-добре денят да е по-дълъг, но все пак трябва да има достатъчно тъмно време, за да се спи.