На практика изборите на 14 март ще представляват своеобразен референдум за или против Ахмадинеджад. Над 43,7 млн. иранци, навършили 18 години, имат право да избират между повече от 4440 кандидати за 290 места в парламента. 30-те места от столичната листа са най-важни в политическо отношение, тъй като в провинцията интерес предизвикват предимно техническите, а не толкова политическите проблеми."Ако мълчаливото мнозинство, което не участва на предишните избори (през 2004 г.), този път посети избирателните секции, президентският лагер ще си има проблеми", смята бившият вицепрезидент Мохамад Али Абтахи. Наблюдателите вярват, че една висока избирателна активност би била в интерес на опонентите на Ахмадинеджад, които призоваха хората да не си затварят очите пред значимостта на тези избори. "Ако пазите гласовете си само за себе си, никога нищо няма да се промени", каза бившият президент Мохамад Хатами.
Три фракции са основните претенденти в тези избори - лагерът на привържениците на Ахмадинеджад, реформистката опозиция и една нова консервативна фракция, която се появи като алтернатива на изброените две.
Лагерът на ахмадинеджадистите се състои предимно от фракцията, която през последните четири години доминираше в парламента. Водачът на листата е говорителят на парламента Голам Хосеин Хадад Адел.
Реформистите са образували коалиция, водена от бившите президенти Хатами и Акбар Хашеми Рафсанджани. Повечето от техните кандидати, обаче, бяха дисквалифицирани по идеологически причини от Съвета на пазителите (наподобяващ Горна камара орган, който следи дали приеманите от парламента закони отговарят на ислямските норми и на конституцията). Затова те нямат изявен водач на листата и би трябвало да се радват, ако получат дори една трета от местата.
Друга реформистка фракция, участваща в надпреварата, е партията Етемад Мелли, водена от бившия говорител на парламента Мехди Каруби, близък до Хатами.
Наблюдателите фокусират вниманието си върху новата консервативна фракция, оглавена от бившия главен преговарящ по въпросите за иранската ядрена програма, Али Лариджани. Миналия месец той се оттегли от поста си поради несъвместимост в позициите с Ахмадинеджад и неговата безкомпромисна ядрена политика. Новата фракция, подкрепяна също и от кмета на Техеран Мохамад Бакер Калибаф, е вярна на системата, но за разлика от Ахмадинеджад следва по-умерен курс.
"Критериите на гласоподавателите се промениха - икономическата криза превърна икономиката в основен проблем и дори чисто политическите спорове се обръщат в тази посока", смята политолог от Техеран.
Въпреки високите цени на петрола, основният проблем на хората остава инфлацията, която варира между 20 и 30 процента. "С тези високи цени на петрола можеше да се радваме на златни години, но Ахмадинеджад и неговите хора успяха да докарат рецесия вместо богатство", твърди реформистът Хосеин Мараши.
Междувременно иранската външна политика през последните две години, и в частност споровете около ядрената програма и антисемитската реторика на Ахмадинеджад, навреди на страната. "Ненужни и напълно неуместни забележки (относно Израел) доведоха страната до ръба на международната изолация", отбелязва говорителят на реформаторската коалиция Абола Насери. "Това правителство успя да ни докара три резолюции на ООН (срещу Иран във връзка с ядрения диспут). Някой трябва да сложи край на тази негативна тенденция".
На иранците, обаче, им е омръзнало от политическите кавги между реформисти и консерватори около външната, социалната, културната или икономическата политика. "Идеологическите спорове няма да помогнат на хората. Това, което трябва да направим, е да разрешим техните проблеми'', смята Каруби.
Наблюдателите дават по-голям шанс за победа над хората на Ахмадинеджад на новия консервативен лагер, отколкото на реформистите, особено след като духовенството подкрепи консерваторите.
Фаршид Мотаари, ДПА, Техеран / БТА
