Пактът за стабилност вече е история. На форума в София за първи път след обявяването на независимостта на Косово, на една маса седнаха официални представители на Прищина и Белград. Очакванията косовският премиер Хашим Тачи да се появи на срещата не се оправдаха.
В българската столица досегашният координатор на Пакта Ерхард Бусек отчете постиженията по трите основни цели на организацията: "Векове наред съдбата на Югоизточна Европа се решава извън региона. Сега регионът има шанса сам да решава съдбата си. За девет години Югоизточна Европа е променена - демократича и стабилна, икономическото положение непрекъснато се подобрява, сигурността се повиши."
Наследникът на пакта - Регионалният съвет, ще бъде финансиран от ЕС, като част от подкрепата му за европейска интеграция на региона. Общо за Западните Балкани за следващите четири години са предвидени 2,7 млрд. евро.
В новата организация водещи ще бъдат страните от региона. Седалището се мести от Брюксел в Сараево, а наследник на австриеца Бусек е хърватина Хидо Бишчевич. "Бъдещето на всички държави е в ЕС, но ние сме на Балканите и трябва да се гордеем с това. Ние сме съседи и трябва да си помагаме, а не да спорим чия история е по-велика. Няма знчение дали наричаш себе си българин, макединец, грък, хърватин, сърбин или албанец, защото е крайно време да разберем, че успехът на съседа е наш успех."
Носители на Пакта, създаден след въздушните удари на НАТО срещу бивша Югославия през 1999 г, са повече от 50 държави и организации. Бенефициентите са Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Хърватия, Черна гора и Косово, представено от УНМИК. Основните донори като ЕС и САЩ, Съветът на Европа, ООН, НАТО, Световната банка, МВФ и всички останали "наляха" в региона 25 млрд. евро, като шест от тях - за инфраструктурни проекти. Сред най-продуктивните инициативи са зоната за свободна търговия и Енергийната общност, създала условия за интегриране на регионалните енергийни пазари в европейските.
У нас подкрепата на Пакта получиха проекти като моста Видин-Калафат, новият терминал на летище София, модернизацията на пристанище Лом, рехабилитацията на пътни участъци и жп линията Пловдив - Свиленград.
