За да бъде гарантирана адекватна медицинска помощ за всички българи, са нужни 44 000 болнични легла. Изискването е записано в Националната здравна карта, приета днес от кабинета. Къде недостигат болнични легла и какво ще се промени с приемането на Здравната карта, обобщава Марина Евгениева.

Военномедицинска академия е част от болниците, с които, според Националната здравна карта, касата задължително трябва да има договор, за да бъде гарантирано адекватното лечение на хората. Министерството на здравеопазването е подготвило списък с 57 държавни болници, които са ключови за оказването на медицински грижи.

За да влезе в сила обаче това трябва да бъдат направени промени в законодателството, защото на този етап всяко лечебно заведение, което отговаря на определените условия може да сключва договор с касата. Националната здравна карта, освен, че определи нужния брой болнични легла за страната, показа и колко трагична е ситуацията в някои области. Една от тях е Кърджали, където освен недостиг на болници има недостиг и на лични лекари.

В Кърджалийско живеят близо 160 000 души. Според методиката за изготвяне на областната здравна карта, в региона трябва да има 123 лекарски практики. Петдесет и една от тях към момента са свободни.

"Това, че са отдалечени, непривлекателни, обезлюдени населените места - това дава отражение на даването на своевременна и качествена медицинска помощ. Особено в тези райони като нашия - на Кърджалийска област е възможно да има някаква промяна в законодателството и да има някакъв компромис в тази връзка”, смята доц. д-р Жени Стайкова - директор на Регионална здравна инспекция Кърджали.

Доктор Валентин Славков има 1 600 пациенти от шест населени места и всекидневно изминава по 50 километра.

"Много обикаляне. Много села с по-малко жители, защото колкото са по-стари, толкова повече хронични заболявания изникват. Това е една от причините също да няма особен интерес към тези практики. Младите предпочитат престижни специалности - кардиология, хирургия, гинекология, където работят в болници при по-добри условия”, обяснява д-р Славков.

В част от селата в района лекарски крак не е стъпвал. Най-близката здравна помощ е на километри. При разработването на Областната здравна карта е изчислено разстоянието между две лекарски практики да не надвишава 20 км. Заради голямата разпокъсаност и трудна проходимост има разкрити 13 практики с пациенти под минималния праг от 900 здравно осигурени лица.

Шест са областите в страната, където местата в болниците са под нужния минимален брой. Освен Кърджали това са Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол. Като в Хасково болничните легла са със 152 под минимума, в Шумен с 92, а в Силистра със 75.

В същото време има и седем области, където болниците са повече, отколкото има нужда. Според Националната здравна карта в Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора и Пловдив болничните легла са над нужния максимален брой. Освен неравномерно по области, оказва се, че болничните легла са неравномерно разпределени и по видове, и има голямо превишаване на хирургични и голям недостиг на легла в реанимация. Според Здравната карта, у нас в момента има достатъчно центрове за спешна медицина, психиатрични болници и болници за онкологични заболявания.

И още нещо важно за пациентите - след като общопрактикуващи лекари предупредиха за недостиг на направления за специалист, от Здравната каса съобщиха, че средствата за изследвания през тази година са с 25% повече в сравнение с 2010 г. Ще бъде направен анализ на разпределението на направления за специалист, защото се случва на места да останат неусвоение направления, а на други да не достигат.