Малко е дразнещо всяка рок мацка с дрезгав глас да бъде определяна като незаконно дете на Джанис Джоплин и "еди-кой си”.  В случая със Saint Lu, според музикалните спецове, "еди-кой си” е Мик Джагър... ужас! Това дете може би щеше да е талантливо, но според мен въобще нямаше да звучи като Saint Lu и определено нямаше да бъде много симпатично, какво остава красиво като Saint Lu.

Ето как аз ги виждам нещата... Гласът й е страхотен - от онези, които минават през стомаха и карат петичките ти да изтръпнат. Ако трябва да я сравнявам, бих казала малко от "косматото” звучене на Мейси Грей, много от маниера на Анастейша и, може и аз да съм луда, но на моменти се включва и Брайън Джонсън от AC/DC (What Is That Love например... отдалече, но се включва, нали?).

Визуално, като жена за жена, тя е прелест! И отново ако трябва да я онагледявам с шаблони, бих наложила налудничавия, щур, дяволит поглед на Бет Харт върху Шерил Кроу...

Но тя е Saint Lu... и от това, коeто ще ви разкажа, се надявам да стане ясно, че тя трябва да бъде запомнена и разпознавана като себе си.

Луис Грюбер се ражда преди 28 години във Велс, Австрия, но днес самата тя се определя като "берлинчанка по избор”. Немската столица я спечелва с възможността да прави това, за което смята, че е родена – музика. "Разпратих моите демо записи. В Австрия никой не ги забеляза, а в Германия проявиха известен интерес. А Берлин просто ми пасна”, разказва Saint Lu.

Пътят до Берлин не е кратък. Лу запява насериозно, когато е на 8 и до 14-ата си година натрупва сериозен стаж от различни участия, като казва, че публиката е истинският и учител по пеене. Може би защото никой друг учител не иска да се захване с нея. "Учителите ми по пеене винаги получаваха криза. Затова и никога не съм имала истински учител – те винаги казваха: Това е ужасно стържене. Така не става, дете”, спомня си Лу. Дали сега не им стърже от яд, а?

Когато говори за гласа си Лу шеговито го обяснява с факта, че в Австрия семейството й живеело в голяма къща, отдалечена на километри от съседните стопанства. "Ако се наложеше да кажеш нещо на някого, трябваше просто да започнеш да крещиш: "Обяяяяяядааааа” или "Телефоооонааааааааааа”. Понякога провеждахме цели разговори по този начин. Мисля, че това направи гласа ми такъв, какъвто е.”

И така, с крещене по роднини и свирене на авторски парчета с първата си банда, минават гимназиалните години на Лу. Тийнейджърите свирят рок, защото, както самата Лу признава, през голяма част от живота си не е познавала друга музика. „Още като малка вече бях запозната с всички албуми от колекцията на по-големите ми сестри. Те си слушаха тяхната музика – доста блус и рок неща. До 12-годишна възраст дори не знаех, че съществува друга музика, различна от рока.” Днес Лу споделя, че вдъхновението й идва от Led Zeppelin, Big Mama Thornton, Джанис Джоплин и Джими Хендрикс, когото Лу определя като един от най-великите певци. “Не си падам много по вокалните орнаменти, по "декорирането” на гласа. За мен е важно вокалът да изразява историята на песента и Джими е бил факир в това.” И наистина, въпреки че през целия си живот е бил несигурен в гласа си и пеенето си и се е възприемал най-вече като китарист, Хендрикс успява да остане в историята и с гласа си, който с дива сексуална интонация ти разказва шантави приказки (мъррррр, но това е друга  ДЪЛГА тема).

Когато завършва училище, Лу заминава за Остин, Тексас, с идеята да разшири светогледа си, като междувременно припечелва някой долар като детегледачка. Оказва се обаче, че семейството, при което отива да работи, няма много нужда от нея и тя започва да обикаля щатите. Прекарва доста време в Ню Йорк, където живее в "артистична комуна”. Престоят в Америка й помага да опознае по-добре английския език и да го избере за "роден” език на творчеството си.

След като се връща от Щатите, започва да учи актьорско майсторство в Линц, Австрия, но скоро разбира, че душата й може да вирее само на една сцена и тази сцена не е театралната, а музикалната. Започва да свири по участия, записва демо, изпраща го и за нейн късмет то попада и в Патрик Майер (популярен млад продуцент от Чехия, който работи в Германия).

"Когато се срещнах с него, веднага почувствах, че няма нужда да му обяснявам нищо за това какво искам да направя, чисто откъм стила на музиката. Освен това, той не изпадна в криза, когато чу стържещото ми демо, а напротив – хареса го”, спомня си Лу. Още след първата среща межу талант и продуцент, Луис Грюбер си събира багажа и се премества в Берлин, за да се превърне в Saint Lu.

Това се случва преди близо две години. Днес първият и едноименен албум на Saint Lu вече е факт и от него вече има и два издадени сингъла – Don’t Miss Your Own Life и Here I Stand.

По време на работата по албума, за да приближи Лу възможно най-близо до рок музиката на 70-те, Мейър кани китариста Питър Вайе (Ерик Клептън, Chaka Khan), барабаниста Марлон Броудън (Нора Джоунс) и кийбордиста Кристиян Лор (Джос Стоун). И за да бъде всичко както си трябва, финалните детайли се изпипват в легендарните Abbey Road Studios, където са завършени аранжиментите на парчетата. "Най-сетне всичко е точно такова, каквото исках да бъде. Всяка нота, всяка дума – всичко е точно както съм го чула в главата си”, споделя доволно Лу.

Това, което само допреди няколко месеца е звучало само в главата на Лу, в началото на тази пролет звучеше непрекъснато и в моята глава (и в поне две други глави, които познавам). Don’t Miss Your Own Life се беше вкоренила в мозъка ми още след първото слушане (благодарение на безработицата на сестра ми, която си ръчкала за музика в интернет). Завиждам ви, ако сега чувате парчето за първи път и много се надявам повечето от вас да бъдат обладани от същата емоция, която изпитах аз в началото на март и която търся във всяка песен, която си пускам за първи път.

За първи и последен път тази седмица ще ви подканя да гласувате в нашата анкета, в която петима музиканти се борят да станат герои в "Музика за четене”. Ако се сещате за някой друг, който не е сред изброените, спокойно можете да ни подскажете в коментарите под анкетата.

Важно: Този материал достига до вас благодарение на изключително любезното немскоговорящо съдействие на г-ца Катерина Ташева :)