Голяма част от документалното наследство на Яворов е съхранено, макар и разпръснато в различни архиви и музеи в страната. Сред стотиците документи, излезли изпод ръката на поета, особено място заемат личните му бележници. Те са девет на брой и се съхраняват в Българския исторически архив при Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

Част от съдържанието им е познато - публикувано е в събраните съчинения на Яворов, издадени през 30-те и 40-те години от приятеля и издателя му Владимир Василев и от племенницата му Ганка Найденова. Друга част, макар и фрагментарно, става достояние на интересуващите се чрез двете издания на основополагащия труд на Ганка Найденова-Стоилова "П. К. Яворов. Летопис за живота и творчеството му".

Дори и след обнародването на второто издание на летописа през 1986 г., значителното от съдържанието на бележниците остава неизвестно за читателите, отбелязват издателите. Според тях за почитателите на Яворов е важно да добият визуална представа за личните му бележници - с всички задрасквания и поправки, с грешките, вмъкванията, повторенията, търсенията. Шест от тях са с поезия - различни варианти на стихотворения и поеми, замисли за нови творби, поетични мотиви и хрумвания. Два от бележниците са посветени на Македония и са с дневникови записки от дейността му като четник там през 1903 г. и като войвода на чета в навечерието на Балканската война през 1912 г. Един от бележниците е от пътуването на поета в Женева през 1904 г.

Общият брой на листовете е 349 (698 страници). От тях със записи са 165 (336 страници) - почти половината, а останалите са празни. През 2003 г. бележниците са реставрирани в Лабораторията за консервация и реставрация в Народната библиотека, защото някои от тях са били с откъснати и объркани страници.

Хронологическият отрязък от време, през който поетът използва бележниците, е почти 15 години. Най-ранната дата, на която прави запис, е 20 ноември 1899 г. в Поморие - в първия Анхиалски бележник, а най-късната е 26 февруари 1914 г. в София - във втория Софийски бележник. Тези 15 години са най-значимите и плодотворните в неговия живот - от годината, когато излизат първите му публикации в сп. "Мисъл" и той става новото българско поетично явление, до годината на смъртта му. Записите в тефтерчетата не са разпределени равномерно. Най-много вписвания поетът прави през 1899, 1900, 1903 и 1912 г. От годините 1905-1911 г. няма никакви записи, а от последната 1914 г. записът е само един.

Поетът е записал над от 50 от стихотворенията си. Повечето от редакциите на творбите са непознати и ще предизвикат интерес сред специалистите. Има стихотворения с две и три редакции, но най-много варианти съществуват на забележителната творба "Нощ" - девет, при това с много поправки и зачертавания. Този факт е силно доказателство срещу тезата на Михаил Арнаудов, че Яворов почти не преработва произведенията си, защото творческият акт при него е предимно мисловен и той записва на книга вече окончателно оформени стихове. Личните бележници на поета са илюстрация за нелек творчески процес и за високите художествени критерии, които си е поставял, отбелязват експерти.