

Земунският клан
Земунският клан се заражда в белградското предградие “Земун”, откъдето идва и името му. Набира скорост в края на 90-те години, като се смята, че сред дейностите на групировката са наркотрафикът, развлекателният бизнес и трафикът на оръжие, припомня Агенция „Фокус”.
През 1999 г. - 2000 г. босове на Земунския клан са Милорад Лукович /Улемек/ -Легия и Бранислав Лаинович-Дуги. Основният бизнес на Бранислав Лаинович е развлекателният бизнес. Притежава множество заведения и дискотеки в Сърбия. Има заведения в София и Самоков. Сочен е за организатор на убийството на Желко Ражнятович - Аркан на 20 март 2000 г. Два месеца след смъртта на Аркан Лаинович е застрелян с два куршума пред белградския хотел "Сърбия".

Два от големите скандали, свързани със Земунския клан през 2000 г., са отвличането на бившия сръбски президент Иван Стамболич на 25 август 2000 г. и последващата му екзекуция, както и неуспешното покушение на 15 юни 2000 г. срещу Вук Драшкович - бивш дисидент и по това време бъдещ външен министър на Сърбия и Черна гора. По тези дела през 2003 година Милорад Улемек-Легия е сред основните подсъдими.
На 12 март 2003 г. е застрелян сръбският премиер Зоран Джинджич. Сръбската полиция светкавично предприема операция срещу организираната престъпност под името “Сабя”. Според официалната версия на правителството, покушението срещу Джинджич е организирано от мафиотския "Земунски клан", чиито лидери в този момент са Милорад Лукович /Улемек/, Душан Спасоевич и Миле Лукович.
Операция "Сабя" дава добри резултати. Разкрити са всички главни групировки или престъпни кланове в Сърбия, а в ареста са вкарани над 3000 души. Заведени са 2000 наказателни дела, а през септември 2003 г. на подсъдимата скамейка са изправени около 1500 души.
Щабквартирата на Земунския клан на ул. "Шилерова" в белградското предградие е атакувана и разрушена до основи. На 24 март 2003 г. са арестувани физическият убиец на Джинджич - Звездан Йованович (заместник-командир на отряда за специални операции към сръбската тайна полиция, известен като "Червените барети"), както и двама от преките му съучастници: баретата Саша Пеякович и командирът на баретите Душан Маричич. Три дни по-късно най-верните сподвижници на Легия - Душан Спасоевич и Миле Лукович, са убити след престрелка при опит да бъдат задържани близо до Белград, а самият Легия е обявен за международно издирване.
Кой е Милорад Улемек-Легия?

Завръща се в Сърбия в началото на войната през 1992 г. и се присъединява към Сръбската гвардия на доброволците или “Тигрите” на Желко Ражнятович-Аркан, където се занимава с обучението на доброволци за фронта. Като един от главните командири на армията на Аркан, той воюва в Хърватия и Босна и Херцеговина. След като Аркановата гвардия е разформирована, Легия се прехвърля в Отряда за специални операции към Държавна сигурност на сръбското МВР, т.нар. “Червени барети”, известен още като “Френки бойс” по името на основателя на отряда Френки Симатович. Това са най-добре тренираните и екипирани специални части на разположение на Слободан Милошевич, опериращи в Косово през 1998 и 1999 г. Легия е назначен за командир на отряда в началото на 1999 година, когато началник на сръбското разузнаване става Радомир Маркович.
Достига чин полковник и с указ на Милошевич е награден с медал “Обилич” за храброст и доблестно изпълнение на задълженията си. Милорад Лукович е заподозрян за съучастничество в убийството на четирима висши партийни представители на Сръбското движение за обновление, извършено на 3 октомври 1999 г.. Тогава колата, в която пътува и Вук Драшкович, се удря в намиращ се на магистралния път камион с пясък. От инцидента Драшкович остава само с телесни охлузвания.
По време на военния конфликт в Косово, Легия, в качеството си на командир на “Червените барети”, участва в многобройни специални операции. По стечение на обстоятелствата той участва в свалянето на бившия югопрезидент Слободан Милошевич. Когато хиляди демонстрират в Белград през октомври 2000 г. с искане Милошевич да се откаже от властта, след като загуби на президентските избори, Легия и други висши офицери отказват да пуснат спецчастите срещу демонстрантите. След свалянето на Милошевич през октомври 2000 година изразява подкрепа на новата власт начело с президента Воислав Кощуница, но скоро влиза в конфликт с реформаторите.
През април 2001 г. е отстранен от поста си и, според публикации в пресата, се премества със семейството си в Република Сръбска /Босна и Херцеговина/, където с други бивши служители на Отряда за специални операции укрепва охраната на Радован Караджич. Предполага се, че Лукович ползва фалшива самоличност, сдобивайки се с фалшив хърватски паспорт на името на хърватския гражданин Владе Вукоманович. Фалшифициран хърватски задграничен паспорт има и неговата съпруга - под фалшиво име Александра Иванович. Чрез посредници Легия е разпитвал и за възможността да се сдобие с нова самоличност и местопребиваване от Трибунала в Хага в замяна за информации за бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич и ген. Ратко Младич. През 2001 г. Легия пребивава в Македония, където е бил ангажиран с тренировъчните лагери на специалната част на македонската полиция "Лъвове".
Междувременно Легия оглавява един от най-мощните мафиотски кланове в Белград - Земунския. Легия е семеен и има три деца, едно от което е от първия му брак. Наскоро е приел фамилията на съпругата си - Лукович.
Поради подозрение, че е замесен в атентата срещу сръбския премиер Зоран Джинджич от 12 март 2003 година, Министерство на вътрешните работи на Сърбия го обявява за международно издирване. Срещу него са повдигнати и обвинения за участие в убийството на бившия сръбски президент Иван Стамболич през 2000 година, както и за втория опит за убийство на външния министър на Сърбия и Черна гора Вук Драшкович в черногорския курорт Будва на 15 юни 2000 г.
През лятото на 2003 г. Съветът на ЕС приема декларация, с която включва името на Лукович-Легия в списъка си с лица от страните от бивша Югославия, на които е забранено влизането в страните-членки на Съюза. Милорад Лукович /Улемек/-Легия се предава на сръбската полиция на 2 май 2004 година.