Такова предупреждение отправи за пореден път руското външно министерство. "Ако стигнем до извода, че принципът за правото на нацията за самоопределение е по-важен от териториалната цялост на държавата, тогава трябва да се ръководим от този принцип във всички региони, а не само там, където на някой от нашите партньори му харесва", заяви руският заместник-външен министър Григорий Карасин. Той също така поясни за кои точно региони става въпрос: "Тогава от правото на самоопределение трябва да се възползват както народите, живеещи в постюгославското пространство, така и малките народи, в това число народите на Кавказ, живеещи на постсъветското пространство".
Докато Русия, Западът, Сърбия и Косово играят на голяма дипломатическа игра, като едните се опитват да не допуснат преразглеждане на международното право, а другите да стигнат до окончателното разпокъсване на Сърбия, паралелно с това - по-малко забележими, но не по-малко значими игри се водят по другите фронтове.
Още сега от косовския прецедент се опитват да се възползват сепаратистките режими, смятащи, че правото на нацията за самоопределение е по-важно от принципа за териториалната цялост. Може да възникнат до няколко десетки такива прецеденти в случай на обявяването на независимост на Косово - в същата тази Европа съществуват сепаратистки настроения във Великобритания, Испания, Италия, Франция, Белгия. И подкрепата за независимостта на Косово на някои от тези страни изглежда най-малкото странно. И със сигурност недалновидно.
Изглежда Европа се е оплела в своите териториални проблеми. И се е оплела отдавна. Просто с изострянето на косовския проблем това стана по-очевидно и по-болезнено. Само един от примерите е Северен Кипър, който от 1974 година фактически съществува като самостоятелна държава, със собствено правителство, президент, парламент. Държавата, наречена Севернокипърска турска република (СКТР), не е призната от нито една страна по света, освен от Турция, която окупира през 1974 година северната част на острова и досега държи на тази територия 35 хиляди свои военни.
Опити за помирение на кипърските гърци и кипърските турци са се предприемали неведнъж. В това число и ООН: преди приемането на Кипър в ЕС генералният секретар на ООН Кофи Анан представи помирителен план, който по идея трябваше да реши кипърския териториален въпрос. Обаче докато кипърските турци подкрепиха тези предложения, кипърските гърци гласуваха против на референдум. Твърде голяма цена трябваше да заплатят за формалното връщане на собствените си територии. В резултат на това Кипър влезе в ЕС фактически разделен - въпреки че формално за член на организацията се смята целият остров.
Обединението на Кипър сега изглежда повече от "илюзорно". Въпреки че и кипърските власти, и ръководството на СКТР, и Анкара несъмнено предприемат някои стъпки. Да се премине от едната част на Кипър в другата вече отдавна не представлява никакви усилия: достатъчно е само на ГКПП-то да се предоставят документи. Ако сте чужденец, то паспортът ви дори няма да бъде похабен с печат на непризнатата република - само ще сложат листче за преминаването на границата. През пролетта на 2007 година разрушиха стената, разделяща столицата на Кипър - Никозия на две части - турска и гръцка. Сега за възобновяване на преговорите говори и президентът на Кипър Тасос Пападопулос, и президентът на Турция Абдуллах Гюл. Причината, поради която прави това последният е очевидна - без решението на кипърския проблем, Турция никога няма да стане член на ЕС.
Кипърските власти са готови да се борят за запазването на териториалната цялост на Сърбия по-решително от който и да било друг в Европа, и вече правят това на Срещите на върха и другите срещи на ЕС, заплашвайки да блокират всяко решение на "единна Европа" за признаването на независимостта на Косово. За разлика от поддръжниците на разпокъсването на Сърбия те знаят какво е да живееш в разделена държава. И подозират: ако бъде призната независимостта на Косово, то и у кипърските турци веднага ще се появи формален повод да напомнят за себе си на света. Дори - не повод, а причина. След като е създаден прецедент, защо да не се появи и продължение? В края на краищата СКТР фактически е самостоятелна повече от три десетилетия.
Повечето европейци, да не говорим за Вашингтон, незнайно защо продължават да се ръководят от двойни стандарти, като повтарят упорито, че Косово не може да стане прецедент. Но защо не може, досега не са дали ясен отговор.
Забравят за още един немаловажен детайл. Сега властите на непризнатите републики ще действат, като гледат една на друга. И ще опитат с метода на пробите и грешките да изработят механизъм за собственото им признаване от международната общност. Ненапразно властите на Абхазия смятат в най-близко бъдеще да открият свое представителство на територията на Севернокипърската турска република. Не е изключено това да е само първата стъпка. И ако нещата се развиват така и по-нататък, то няма ли с времето да се появи алтернативна карта на света и алтернативна ООН? Екатерина Тихомирова, Риа Новости/БТА>
