Според военни, бомбата е била поставена от бойци на бунтовническата групировка "Тигри за освобождение на Тамил Илам". Министърът на строителството Д. М. Дасанаяке е постъпил в интензивно отделение и е починал на операционната маса. Останалите пострадали не са ранени тежко.
Миналата седмица в центъра на Коломбо загинаха четирима души при бомбен атентат, вероятно дело на тамилските сепаратисти, припомнят агенциите.
В началото на декември 2007 г. 13 души бяха убити и 40 ранени при нападение със заложена край пътя бомба срещу претъпкан автобус в северната част на Шри Ланка, съобщи полицията. В автобуса са пътували цивилни граждани.
Най-малко 52-ма тамилски сепаратисти бяха убити и 25 ранени при сблъсъци в началото на миналия месец между силите за сигурност на Шри Ланка и “Движението за освобождение на Тамил Илам”, съобщи тогава Министерството на отбраната на островната държава, цитирано от АФП. На фона на увеличаването на сблъсъците по “де факто” границата, която отделя териториите под контрола на тамилските тигри, шриланкските военни засилиха мерките за сигурност в столицата Коломбо. Стотици етнически тамили бяха задържани от силите за сигурност в няколко полицейски участъка в Коломбо в рамките на операция срещу бунтовниците.
Главен проблем на Шри Ланка си остава етническият конфликт, в резултат на който за последните 20 години са загинали около 65 000 души, и борбата с бедността.
Като на референдум за начина да се спаси буксуващия мирен процес и разбитата от вълните цунами икономика се гледаше на последните президентски избори, провели се на 17 декември 2005 година. Тамилските бунтовници бойкотираха тогава вота и попречиха на тамилските избиратели, които се очакваше да подкрепят лидера на опозицията Ранил Викремасинге, да гласуват. На 18 ноември 2005 г. министър-председателят на Шри Ланка Махинда Раджапаксе бе обявен за победител на президентските избори и обеща да сключи „достоен мир” с тамилските бунтовници, предаде Ройтерс. Левият Раджапаксе е в коалиция с марксисти и националисти от преобладаващо будисткото синхалско мнозинство.
Анализатори прогнозираха тогава, че въстаниците не бързат с подписването на окончателен мир, а използват примирието да се прегрупират и да продължат по пътя на обособяване на тамилите хиндуисти в отделна държава.
Какво представлява организацията "Тигри за освобождение на Тамил Илам"?
Тамилските тигри са най-мощната група в Шри Ланка, основана през 1976 година. Използва както легални, така и нелегални методи за получаване на пари, снабдяване с оръжие и разпространяване на своите идеи и причини за установяване на независима тамилска държава. "Тигрите" започнаха въоръжения конфликт с правителството на Шри Ланка през 1983 година. В основата на борбата стои партизанска стратегия с използване на терористични тактики. Тамилските тигри атакуват не само правителствената войска в селските райони /партизанска стратегия/, но нападат и чиновници, офицери и политици в столицата на Шри Ланка Коломбо /тероризъм/. Политическите убийства и атентати се превърнаха в обичайна практика за Тамилските тигри. Сред известните техни акции са покушението на терорист-камикадзе срещу президента Ранасингх Премадаси през 1993 година и над индийския премиер Раджив Ганди през 1991 година.
Организацията се въздържа от насилие срещу западни туристи от опасения, че чуждестранните правителства ще се “разправят” с тамилските имигранти, които участват в събирането на средства зад граница за борбата. "Тигрите" предпочитат да нападат уязвими правителствени обекти и да се изтеглят преди пристигането на подкрепления.
Личен състав – Приблизително 1000 партизани и от 3 000 до 6 000 бойци. Организацията има съществени задгранични структури за поддръжка чрез събиране на средства, набавяне на оръжие и пропаганда.
Зона на действие – Управлява по-голямата част от северните и източни крайбрежни области на Шри Ланка и провежда акции по всички острови. Щаб-квартирата на лидера на "тигрите" Велупилаи Прабхакаран се намира в напълно контролирания полуостров Джафна, на чиято територия има голяма мрежа от контролно-пропусквателни пунктове и разузнавателни структури.
Вътрешна помощ – Съюзни организации на Тамилските тигри поддържат сепаратизма, лобират пред чуждестранните правителства и Организацията на обединените нации /ООН/. Също така използват международните си контакти, за да си набавят оръжие, връзки и военно оборудване. Организацията експлоатира повечето тамилски общини в Северна Америка, Европа и Азия за да получи пари за бойците си в Шри Ланка. Някои от тамилските общини в Европа са въвлечени и в наркотрафика.
“Тигрите” срещу “Лъвовете”
През 1972 година Цейлон се провъзгласява за република и приема названието Шри Ланка, което означава “благословена земя”. Тогава от "Обединения фронт за освобождение на тамилите" се отделя младежко крило, недоволно от “бездействето на организацията”. Лидерът на младежите Велупилаи Прабхакаран, който към този момент няма и 20-години, оглавява новата организация “Тигри за освобождение на Тамил Илам” /ТОТИ/. Изборът на животното в названието на организацията не е случаен. Синхалите смятат себе си за “народ на лъвовете”, тъй като името им произлиза от санскрит “сингх” – “лъв”. Царят на животните стана символ на независимостта на Шри Ланка – той е изобразен на знамето и герба. В противовес тамилите избират тигъра като свой “държавен символ”.
Водачът на “тигрите” става не само първият и в последствие единствен лидер на организацията, но той е и символ на борбата на всички тамили за освобождение. Въпреки младостта си, Прабхакаран има качествата на харизматичния лидер – външност, ораторски качества, политическа прозорливост, приспособяемост и почти животинско обоняние. Именно тези негови качества му позволяват да разгърне войната и да превърне организацията си в една от най-необикновените и могъщи военни групировки.
Първоначално за Тигрите се чува малко. За тях започва да се говори в края на 70-те години, след серия взирове и нападения над полицейски участъци в различни части на острова. По това време в индийския щат Тамилнад са създадени тренировъчни лагери, в които индийските офицери обучават тамилите във военно изкуство. Има и мнения, според които индийските специални служби, а именно Отделът за изследвания и анализи /RAW/, стоят зад създаването на ТОТИ. През 1981 година RAW организира в Шри Ланка мрежа, която включва повече от 30 тренировъчни бази. През 1983 година “тигрите” провеждат своята първа голяма операция – нападение на камион със синегалски военни. Убити са около 10 войника. В отговор в страната се стоварва вълна от тамилски погроми. Така започва войната на “тигрите” срещу “лъвовете”.
Армията на Шри Ланка се заема да установи конституционния ред със силови средства. ТОТИ отвръща с мащабна партизанска война и терористични актове, които унищожават немалко обикновени синегалци и крупни политици, обществени дейци и военни. Ескалацията на конфликта и броят на жертвите от двете страни стават повод за вмешателството на съседна Индия. Правителството на Раджив Ганди не може да игнорира реакцията на индийските тамили на събитията в Шри Ланка.
Лидерите на Шри Ланка и Индия се договарят за нормализиране на положението в северните територии на Шри Ланка. Тамилите получават ограничена автономия ако се откажат от продължаване на въоръжената борба, правителството на Шри Ланка се отказва от услугите на чуждестранни наемници, сред които има много сътрудници на специалните служби на западните държави, а гарант за прекратяване на войната става индийският миротворчески контингент. Синхалските радикали, обаче, смятат договореностите на правителството с индийците за предателство и започват кампания на терор. Нейни жертви стават чиновници, полицаи и мирни граждани. Властите на Шри Ланка се оказват между два огъня – от една страна срещу тях излизат синегалските радикали, от друга – “Тигри за освобождение на Тамил Илам” възобновява дейността си. Намиращите се на острова индийци не успяват да противостоят на нарастващия конфликт. След като залавят оръжие и продоволствия, предназначени за “тигрите”, последните започват война и срещу индийците. Числото на индийските войски, съставляващо през 1987 година 6000 човека, през въпросните месеци нараства до 25 000. А към май 1988 година се удвоява. За три години участие в чужда война, индийците успяват да вземат като отплата град Джафну, повече от 1100 човека са убити и няколкостотин ранени. Но не бойните действия са най-сложни. Най-сериозният проблем за индийските миротворци се оказва невъзможността да отличат бойците от “Тигри за освобождение на Тамил Илам” от мирните граждани. Както казва участник в събитията “Всеки жител навършил 10 години, независимо от пола, може да бъде въоръжен и много опасен. Ние видяхме с очите си как малко момиченце, измъкна оръжие и стреля по нас. Как да се сражаваме с него?”
Ако връзките между индийските офицери с тамилските бойци действително са съществували, то те по странен начин са се отблагодарили на своите съюзници. През 1990 година, когато официално столицата Коломбо обявява примирие с ТОТИ, последният индийски войник загива в Шри Ланка. Делхи претърпя поражение и като миротворец, и като геополитически играч.
"Малките тигри"
В това време примирието в Шри Ланка така и не прерасна в мир. На Прабхакаран му се отдава възможност да контролира цялата североизточна част на острова. Въпреки че много тамили успяват да избягат зад граница – тамилски общини има в Югоизточна Азия, Европа и САЩ, - ТОТИ не изпитват кадрови дефицит. Към края на 90-те години в нейните формирования има до 15 000 бойци, от които до 60% са жени и подрастващи на 15-18 години.
Сътрудници на международни хуманитарни организации потвърждават, че в районите, контролирани от “тигрите”, се практикува принудителна вербовка на деца, дори на 7-12-години. Генерал-майорът от шриланкската армия Сарат Мунесингх пише в своята книга, че тези деца, след щателна подготовка, се превръщат в “Черни тигри”. “Избират ги и ги подготвят поотделно, промиват им мозъците и ги учат от нищо да не се страхуват. Внушават им, че синегалците и правителствената армия са заклети врагове на тамилите и трябва да бъдат унищожени без протакане и съжаление. Няколко месеца такава подготовка и е готов поредният отряд “черни тигри”, наброяващ стотина бойци. Те държат изпит по преданост на идеята, убивайки пленници с ножове и брадви. Това е най-страшното тайно оръжие на организацията “Тигри за освобождение на Тамил Илам”, добре обучено, говорещо синхалски и английски, лесно примесващо се с населението и тихо живеещо в очакване на заповед да убие и да умре”. Книгата на генерала, появила се през 2000-та година, мигновено стана бестселър в Коломбо. Нейната популярност се обяснява по-скоро не с литературни достойнства, а с високото ниво на междуетническа неприязън. Врагът трябва да се познава отблизо и особено важно е да знаеш как да се бориш с него.
Оказа се, че да се бориш с “тигърчетата” е по-сложно, отколкото с “тигрите”. Болшинството от тях са смъртници. Важността на мисията им Прабхакаран определя така: “За да бъде създадена държавата Илам, в нормални условия, ще са ни необходими 100 години. Но с помощта на “Черните тигри” можем да решим стоящата пред нас задача доста по-бързо”.
В 70% от акциите се използват жени
От 1987 година до 2000-та “Тигри за освобождение на Тамил Илам” е осъществила 168 операции с използването на 192-ма смъртници. Тази организация е единствената, чиито смъртници са успели да ликвидират двама държавници – индийският министър-председател – Раджив Ганди през 1991 г. и президента на Шри Ланка – Ранасингх Премадас през 1993 г. Жертви на “Черните тигри” са станали четирима шриландски министри, четирима генерали и един адмирал, множество държавни и политически функционери. В 70% от акциите се използват жени. Именно тамилка взриви Раджив Ганди, изкусно вплела взрива в гирлянд от цветя. Но жените са използвани не само защото те по-добре се поддават на психологическа обработка и по-малко привличат вниманието на полицията. Според индуската традиция, жената е носителка на свещената енергия на огромна сила, която може да бъде използвана и за разрушителни цели.
Парите за войната
За набиране на средства за тамилската война, на Запад действат легални тамилски организации, като Световната асоциация на тамилите, Световното тамилско движение и др. Експертите уверяват, че опирайки се на съотечествениците зад граница, Прабхакаран е създал мрежа за търговия с наркотици и оръжие. Немалък доход на “тигрите” носи и нелегалната система за прехвърляне на имигранти от Шри Ланка в западни страни. Всеки месец това донася 2-3 млн. долара.
Военно-технически възможности
Благодарение на това, военно-техническите възможности на организацията се обезпечават от наемници от Индия, ЮАР, Канада, Норвегия, Великобритания. Въоръжените сили на ТОТИ се състоят от ударни пехотни части, подразделения командоси, артилерия, ПВО, разузнаване и контраразузнаване. Те са въоръжени с трофейно или контрабандно оръжие, нелегално закупено от десетки страни –от Украйна до Австралия – танкове Т-55, тежка артилерия, противотанкови ракетни комплекси, преносими ракетно-зенитни комплекси “Стингер”, авиация и хеликоптери.
Най-голямата гордост на “тигрите” е техният флот, превъзхождащ по своите параметри и бойни качества военноморските сили на много държави. Освен ударните отряди на смъртниците “Морски черни тигри”, в състава на този необичаен флот влизат няколко свръхмалки подводни лодки, от 200 до 500-скоростни катери, в това число собствена разработка по известната технология “Стелс”, която ги прави практически невидими за радарите.
Но най-главното е, че през годините на войната “тигрите” са създали на контролирани от тях територии паралелно общество. “Страната на Прабхакаран” има собствена административна структура, училища и даже съд, който разглежда делата по свой кодекс. Има и полиция за поддържане на реда.
Когато след 11 септември 2001 година американците започнаха глобалния поход срещу тероризма, Прабхакаран реши, че е по-добре да се договори с Коломбо. Властите в Шри Ланка не искаха да изпуснат своя шанс да се “разправят” с непримиримите си врагове и се опитаха да ги свържат с Осама бин Ладен, но не сполучиха. Във Вашингтон не повярваха на тесните връзки между индусите от ТОТИ и “Ал Кайда”. Тогава, в резултат на серия от преговори при участието на международни посредници, правителството на Шри Ланка и лидерите на “Тигри за освобождение на Тамил Илам” решиха да прекратят войната. През 2002 година “тигрите” се отказаха от своето главно искане – създаване на държава и се ограничиха до широка автономия за регионите. Водачът на организацията Прабхакаран се надяваше да закрепи властта си юридически, представяйки се пред очите на света не като командир на сепаратистите, а като лидер на тамилския регион на Шри Ланка, имащ широка автономия. Коломбо на свой ред легализира “Тигри за освобождение на Тамил Илам” и дори предостави на организацията лиценз за създаване на частна радиостанция. Така “тигрите” се сдобиха с официално радио. В същото време, “тигрите” попаднаха в списъка на Държавния департамент на САЩ за терористичните организации. В последните години “тигрите” съседстват в списъка с “Ал Кайда”, “Ислямски джихад” и “Хизбула”.
(По информация от руски медии)
