Европейските страни предприемат едва 1/3 от стъпките, за да трансформират икономиките си в нисковъглеродни. Това сочи докладът "Барометър на климатичната политика в ЕС", представен от международната природозащитна организация WWF и компанията Ecofys. Съгласно европейските цели вредните емисии трябва да се намалят с 80-95% до 2050 г. спрямо нивата им от 1990 г.
Според доклада съществуват огромни разлики в европейските страни при прилагането на добрите практики за намаляването на емисиите на парниковите газове. Така резултатите на ниво ЕС остават незадоволителни. Основен проблем е, че всяка страна от ЕС, както и Общността като цяло, се нуждаят от законодателство, което да подпомага развитието на нисковъглеродна икономика. Отчита се и наличие на потенциал, макар и неизползван, за подобряването на климатичните политики. Налице са и успешни примери за всяка страна.
Страната ни обаче се нарежда на едно от последните места по в Европа по намаляване на въглеродните емисии. Към момента ни липсва и каквото и да е прилагане на климатичните норми.
"България набляга основно на разработването на големи проекти с възобновяеми енергийни източници, които, за съжаление, често са в конфликт с природата и европейските директиви. Те са и в противоречие с концепцията за диверсификация на енергопроизводството", смята Георги Стефанов - експерт по климатичните промени на WWF у нас. По думите му страната е готова да отдели колосални средства за нови енергийни проекти, а не предвижда никакви сериозни действия за повишаване на енергийната ефективност на сградите и икономиката.
"Барометър"-ът представя моментното състояние на емисиите на парникови газове в Европа. Чрез новата методика се следят всички сектори, които съдействат за повишаване на емисиите въглероден диоксид в ЕС. Анализът на крайните резултати се извършва по страни и по сектори. Той ще бъде представен официално следващата седмица в навечерието на годишната среща на ООН на високо равнище за климата в Канкун, Мексико.
