И пациенти, и лекари очакват новата концепция за здравеопазването на бъдещия министър.
Един от основните въпроси е какъв дял ще бъде даден на частното здравно осигуряване. Могат ли частните фондове да се конкурират със здравната каса и да запълнят липсите в бюджета?

Според специалистите от здравните фондове, поне за момента това е трудно осъществимо, обобщава репортерът ни Рада Домусчиева. Приходите от осигурителните премии, които идват в доброволните фондове представляват 2 на сто от приходите на Националната здравноосигурителна каса. При липса на 20% от бюджета на касата, експертите изчисляват, че разделена на всеки здравно осигурен тази сума прави по 5 лева на човек. Тогава дефицитът в болничното здравеопазване ще бъде запълнен в голяма степен.

20 са лицензираните фондове в България. До края на юли те са платили общо 28 милиона лева премии за извънболнична и болнична помощ, домашни грижи, стоматологични услуги и всякакви други медицински дейности.

Каква е разликата между частния и държавния фонд?

Разликата е, че пациентът сам избира кой и къде да го лекува, фондът също си подбира лекарите и болниците и се работи.

„Нерегламентираните плащания, които по лечебните заведения ги има, също с наличието на доброволните фондове се прекратяват”, увери д-р Мария Чорбева,

За разлика от здравната каса фондовете могат да осигурят всичко - от скъпи импланти за операции до рутинен преглед при специалист.

В зависимост от дохода на пациентите, ако те имат доходи да си доплащат, си получават всички услуги. Този модел е доказал предимствата си, във Франция 94 на сто от населението са допълнително здравно осигурени. Там хората са казали, че са много по-доволни”, обясни д-р Чорбева.

До момента пациентите на частните фондове не са се сблъскали с кризата на здравеопазването. Те обаче са твърде малък дял.

Като брой здравно осигурени лица са около 10 на сто. Предимно корпоративни клиенти, големи фирми, които оцениха ползата от това, каза д-р Мария Чорбева.

Имат ли частните здравни фондове бъдеще?

Пациенти казват, че само са чували за фондовете и са недоверчиви. „Аз смятам, че, за да бъда пенсионер, съм заделил достатъчно за здравето си, друг е въпросът, че се е наложило да ползвам здравните си вноски и здравното си осигуряване на по-преклонна възраст. Цял живот съм внасял, и то сериозни вноски съм внасял, аз съм бивш военен, и сега да доплащам допълнително, не виждам за какво, за мене е смешна работа”, коментира Слави Савов, пациент.

80 на сто от пациентите на частни фондове одобряват работата им, за разлика от доволните пациенти на здравната каса, които са само 30 на сто.

Интересното е, че поради промяна в методиката на изчисление, според данните на Комисията по финансов надзор, клиентите на здравни фондове през 2010 година са намалели наполовина. В същото време обаче финансистите отчитат сериозен ръст на изплатените премии и обезщетения. Причината - все повече големи фирми осигуряват служителите си в тези фондове. Затова те бавно излизат на печалба.


2010 г. 50% по-малко клиенти спрямо 2009г.
190 хиляди души осигурени в частен фонд - 2010г.
400 хиляди души осигурени в частен фонд - 2009г.
11% ръст на премиите за първото тримесечие спрямо 2009г.
13% повече изплатени обезщетения спрямо 2009г.
Печалба 2009 г.:  + 220 000 лв.
Печалба 2008 г.:  - 8 млн. лв.