Цените на някои здравни услуги обаче зависят от минималната работна заплата. Те могат да бъдат разделени в две групи - едните са тези, които държавата плаща на гражданите, като помощи и обезщетения. А другите - плащания, които гражданите правят, за да получат някаква услуга. Такава например е потребителската такса за преглед при лекар, която представлява един процент от минималната заплата. Ако заплатата скочи с 30 лева, ще плащаме с 30 стотинки повече за преглед.
За повечето пациенти това едва ли е много. Не така обаче стоят нещата за пенсионерите, които ходят по-често на лекар и имат по-скромни доходи. С размера на минималната работна заплата е обвързана и таксата, която плащаме, ако влезем в болница.
В същото време ще се увеличат парите, които държавата плаща за бременност и майчинство на безработните и неосигурените. По-високо обезщетение ще получат и тези, които са останали без работа заради несъстоятелност на работодателя им, но само ако са работили при него по-малко от 3 месеца. От НОИ обясняват, че парите ще им стигнат да се разплатят с всички, дори и заплатата да скочи.
Разчетите на социалното министерство сочат, че "цената", която ще плаща държавата всеки месец заради увеличението, ще е 1,4 млн. лева.
В крайна сметка обаче увеличението на минималната заплата е все още само предложение. Дали ще стане факт, от кога и с колко, предстои да разберем. Преговорите между правителство, синдикати и работодатели стартират през април.
