В Босна и Херцеговина, 2 милиона и 350 хиляди сърби, хървати и мюсюлмани избират органи на властта. Това са четвъртите избори след войната в началото на 90-те години. Сега едни срещу други са изправени националисти и реформатори.
Босненците трябва да изберат тримата членове на колективното председателство - мюсюлманин, сърбин и хърватин. Те ще гласуват за парламент на Босна и Херцеговина, както и за парламенти на двете съставни части на държавата - мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска. Това са първите избори след края на войната през 1995 година, които се организират и финансират от Босна и Херцеговина без помощта на международната общност.
Органите, които ще бъдат избрани ще имат четиригодишен, а не двегодишен мандат, както досега. Вотът е важен тест за реформаторите и за това дали бившата югорепублика се ориентира към Европа или остава в примката на балканския национализъм.
Според проучвания на общественото мнение, националистическите сръбски партии, ще имат добро представяне в Република Сръбска, докато в мюсюлманско-хърватската федерация се очкава победители да бъдат умерените. Брюксел и Вашингтон ясно предупредиха, че вотът за национализма би обрекъл страната на изолация и стагнация. Резултатът в най-голяма степен зависи от избирателната активност. Предполага се, че около една трета от имащите право на глас няма да се възползват от него.
