Графитите, които превърнаха Паметника на Съветската армия в страници от американски комикси, разделиха обществото на две толкова остро. Авторите им, които останаха в анонимност, естествено се превърнаха автоматично в "герои” и "вандали”. Но никой не знаеше кои са, нито колко. До днес. Първо интервю с Destructive Creation, автори на художествения проект, преобразил едно от най-емблематичните места на столицата ни, следва. Прочетете цялото интервюто от 18 страници в бр. Есен на сп. Едно, който излиза на 17 септември.

Кои сте вие? Колко сте? Разкажете за себе си?
B: Ние сме колектив от девет души и се наричаме Destructive Creation. Аз уча история, но всички се занимаваме основно с изкуство.
А: В цялото нещо участваха хора, които рисуваха, и такива, които не рисуваха, но помагаха по всякакъв друг начин. Не всички присъстват на тази среща. За мен – завърших първа година интериорен дизайн в университет в Англия, през втората година ще се насоча към архитектура.
D: В общи линии всеки от нас се занимава с някакъв вид изкуство. Аз заминавам скоро за Холандия, за да уча анимация.
S: Да, и аз уча анимация в Холандия. За самия проект – четирима души рисуваха, а трима наблюдаваха за минувачи и хора, които можеха да ни провалят акцията. Всичко продължи около 30 минути.
I: Аз уча в университет в Западна Европа, тази година завърших фотография, предстои ми да се насоча към медиите и комуникацията. Основно се занимавам с фотография и други форми на изкуство, освен това се интересувам от артистичен вандализъм.
Q: Аз съм ученик, занимавам се с музика и с рисуване. Предстои ми да кандидатствам с илюстрация в университет в Холандия. Вълнувам се от всякакъв вид изкуство.

На по колко години сте?
D: Грубо казано, всички сме на средно 20 години. От 17 до 21.

Какво ви провокира да осъществите този проект?
D: Основното нещо, което ни провокира, беше, че доста хора се обявиха в защита на разрушаването на този паметник. Всички знаем, че оскверняването на паметник е нещо лошо, но според нас това място отдавна е загубило стойността си на паметник…
Q: Да не забравяме, че под него няма гробове на герои. Просто са останали някакви войници с вдигнати пушки в центъра на столицата. Мисля, че резултатът на това, което направихме, е доста по-добър от решението да го бутнат. Много хора казаха “браво” само защото е направено нещо с този паметник, а не е съборен.
B: Това, което изобразихме с изрисуването на паметника, е българската политика, която се нагажда винаги спрямо посоката на вятъра, без значение дали това засяга пряко интересите ни. Както навремето родителите ни са израснали с героите на Червената армия, така ние израснахме с американските комикс герои. Искам моите деца да израснат вдъхновявани от герои с български фамилии.

Защо избрахте именно Паметника на Съветската армия – има и други символи на комунизма в София?
Q: Той за нас не е символ на комунизма.
D: Избрахме този паметник, защото той се беше обезценил до голяма степен. Има много хора, които искат на негово място да се построи нещо друго, а това е най-голямата глупост, която може да се направи.
Q: Нали точно това се случи с мавзолея.

Каква беше идеята да замените образите на съветските войници с герои от масовата култура?
D: Основната ни идея беше да покажем, че когато Съветският съюз е бил на власт, сме се борили да бъдем най-добрите комунисти, а откакто живеем в демокрация, се борим да бъдем най-добрите демократи, американци.
I: Принципно ни провокира точно голямата палитра от мнения, които акцията можеше да предизвика. Освен това този паметник представлява до голяма степен и субкултурата в София, много от младежите от нашето поколение израснаха там, защото прекарват там голяма част от времето си.
А: Част от провокацията да се случи това нещо беше, че този паметник отдавна не символизира това, което предишните поколения свързват с него. Той отдавна е загубил значението си като символ на руската армия. Около паметника могат да се видят подпийнали младежи и всякакви други неприятни гледки, но също така той е и свърталище за младите артисти. Това е място, което заради разположението си се е превърнало в зона между центъра и Борисовата градина, двете места, които са важни за хората около нас.
I: Исках да добавя, че този паметник има най-силен символичен заряд. Той е бил построен на най-централното място в града, на което може да се постави подобен монумент. Спряхме се именно на това място, защото допреди 20 и няколко години то е било строго охранявано. Всеки човек, който се е застоявал повече от няколко минути там, е бил възприеман като съмнителен. Ако някой беше направил нашата акция преди 25 години, сигурно щеше да бъде разстрелян. Всичко това показва колко се е променило мисленето и отношението към подобни исторически символи, и то само за едно поколение. Самите герои, които избрахме, са просто героите на нашето поколение и те са заместителите на героите на предишното поколение.

Имаше ли адреналин по време на акцията? Със сигурност сте осъзнавали, че реализацията носи риск за вас.
А: Честно казано, имаше адреналин до момента, в който не направихме първия щрих по паметника, но по време на самата акция бях доста спокоен и просто съсредоточен  върху работата. Аз даже правех забележки за детайли и отбелязвах какво трябва да се дооправи.
S: В момента, в който отидохме там и започнахме да го правим, целият адреналин изчезна. Но все пак рисувахме върху национален паметник, а и доколкото чух по новините, имало и някакви парични глоби и заплаха за затвор, така че със сигурност си беше свързано с някакъв риск и адреналин.
D: За мен лично имаше някакви нотки на адреналин, когато разбрах, че глобата е 5000 лв. Докато го правехме, беше толкова спокойно, сякаш си рисуваш вкъщи, защото наистина нямаше никой, който да ни обезпокои.

Акцията ви предизвика стотици дискусии, aнализи, коментари; бяха изписани много текстове, включително се появиха интервютa с хора, които се представят катo автори на проекта… Имате ли отношение към тази дискусия?
I: Всеки от нас има различно отношение към проекта и резултата от него. Моето отношение към дискусията, както вече казах, е, че искрено се радвам, че паметникът предизвика реакцията на толкова много хора и на толкова много медии. Относно политическите дискусии – за мен по-важното е, че станахме свидетели как хората водят спорове за историческата стойност на паметника. Самият паметник има историческа стойност и не смятам, че неговата роля трябва да се замесва в някакви политически отношения.
А: Сега, преди изборите, изкуството се използва като разменна монета и представители на някакви партии използваха случая с паметника за свои цели.
I: Всеки има право да се възползва от нещата, които го заобикалят, искрено се радвам, че дадохме възможност на хората да изразят своите интереси чрез това, което ние направихме. Искам пак да подчертая, че нашето обръщение беше към хората, които го оценяват като произведение на изкуството, а не към тези, които го смятат за политически акт.