Кой е любимият ви филм? Да, питам напълно сериозно и не, отговори като "Титаник", "Знам какво направи миналото лято" и "Баровки" не се приемат. И отново не – нямам нищо против сладникавите филми. Не, че има нещо лошо в тях – определено си има време и ситуации за всичко и всяко творение на луди ентусиасти или копнеещи за милиони приходи корпоративни режисьори, "титани" в киноиндустрията. А какво пък ако имаше място (и тук не говоря за видеотеката отсреща) или събитие, в случая, което да даде възможност на всеки средностатистически "консуматор" на кинопродукции да открие новите си любими филми, ако не на всички времена, то поне… до следващия "София Филм Фест"?      

Тези от вас, които са попрочели нещичко от рубриката "В ролите още…", биха се изненадали, че новият й "герой" е не някой друг, а самият фестивал. Малката подробност, за щастие на родните киномани, е, че

събитието определено заслужава „главна роля” в периода 4-13-20 март

Пиршество. Това е думата, която бих използвала за събитието, провеждащо се вече петнадесета година. Да оставим настрана "Черният лебед", "127 часа" или "Бютифул" – филми достатъчно популярни, било покрай "Оскар"-ите, било покрай представянето им по различните световни кинофестивали. Тяхното присъствие в програмата е някак логично. Знаехте ли обаче, че отец Иван от Нови хан е лежал цели пет години в затвора не за друго, а за религиозните си вярвания?

А какво точно ви говори "Tanztheater Wupertal Pina Bausch"?

Е, отговорите на разни такива въпроси би могъл да научи човек, избирайки и посещавайки филм от програмата на феста. На този, който ще възрази "Какво се фукате със събитие, случващи се само в София? Ние от провинцията какво да кажем?", мога само да отговоря, че 38 ленти от 19 държави ще забавляват бургазлии по време на деветото издание на "София Филм Фест на брега". Прожекции на избрани заглавия има и в Пловдив, и Варна.

Друго какво? Ами наградата за най-добър български късометражен филм, рубриките "Киното днес – големите майстори", "Киното утре – големите надежди”, "Десетилетието на българското кино”, "Голямата петорка", Ден на европейското кино и…

Клаудия Кардинале и турските изпълнители от "Баба Зула” за разкош

Какво лично гледах или ще гледам? Да започнем с гореизброените три ленти. Интересен ми се стори "Отец Иван". "Манчестър Юнайтед от Свищов" пък искам да гледам, защото нямам съмнения в уменията на Стефан Вълдобрев. "Нежният син – Проектът Франкенщайн" на унгарския майстор на стилизацията Корнел Мундруцо пък разказва историята на изоставено в дом дете, което заедно с баща си е принудено да извърви "общия, но и брутален път към изкуплението".

Нужно ли е да описвам с думи сложни гордостта си от новите български кинопродукции?

"Подслон", "Стъпки в пясъка", "Тилт", "Лов на дребни хищници", "Лора от сутрин до вечер"… Да не споменаваме, че два от тях се борят за отличие в международния конкурс. Стискам палци, ама много.

Старите немски филми, които с удоволствие ще изгледам, са "Смърт във Венеция" (по романа на Томас Ман) и режисьорската версия на "Тенекиеният барабан" (по едноименната книга на Гюнтер Грас). Не за друго – прочела съм книгите :). Е, добре де – и двете ленти имат толкова отличия зад гърба си, че определено ще ме е яд, ако ги пропусна.  

Заглавието "Тамара Дрю" привлече вниманието ми с името на Джема Артъртън – една от героините в рубриката "В ролите още…". Признавам, не е за изпускане да се види това красиво лице, изкуствено погрознено с фалшив нос, ако това изобщо е възможно.

Черешката на тортата е "Пина". Две думи – кралица на танца и 3D

Всъщност сетих се и за трета – Вим Вендерс. "Двуизмерното кино не би могло да предаде нито емоциите, нито естетиката в работата на Пина Бауш. Бях завладян и дълбоко развълнуван от танците й, когато я гледах за пръв път преди 25 години”, споделя режисьорът, работил дълги години и в близост до Бауш, за да покаже на екрана магията на нейните танци.

Останалото е въпрос на лична преценка и два свободни часа

(е, разбира се, може и по-малко, ако сте се ориентирали към късометражна лента например). Едно е неоспоримо обаче, а именно - най-мащабното киносъбитие у нас отново заяви присъствието си в Югоизточна Европа. Да ни е честито и, дай Боже, догодина пак.

А кои са фаворитите от "София Филм Фест" на водещите от радио Jazz FM можете да видите тук.