54% от българите вярват, че страната ни би била по-добро място за живеене, ако проявяваме повече доброта един към друг. Това сочи международно проучване за добротата на хората. По този показател страната ни се нарежда на 9 място от европейските държави. Най- нежни, мили и добри са в Унгария, след това в Турция, Португалия и Украйна.
35% от българите се самоопределят като любезни, 29% като „да, вероятно”, а 25 % като „възможно е”. Едва 11 % от българите не смятат, че са любезни или не знаят дали са такива.
Всеки четвърти българин обаче не проявява достатъчно добрина към околните, защото смята, че сега не е момента за това.
" Стреснати сме и времето не е подходящо да сме добри – това е обяснението на българите", заяви антропологът Харалан Александров.
Същевременно една трета от мъжете смятат, че трябва да са любезни само понякога. Повече жени смятат, че трябва да са любезни.
"Нежността се смята като женска характеристика. Особено в по-патриархални общества каквото е нашето. Смята се, че за да си мъжествен, не може да си нежен. Хората знаят от опит, че има доста житейски ситуации, когато успешното поведение не е на доброта и нежност, а по-скоро на бабаитлък и репчене", коментира още Харалан Александров. Според антрополога е много трудно за българското общество да се изведе общо определение. "Обществото ни е създадено от много различни прослойки и поведението в тях варира. Но като цяло сме патриархално общество" смята Харалан Александров.
Оказва се, че младите по-рядко смятат, че трябва да са любезни.
"До 35 години хората се опитват да се реализират, а след това започват да държат повече на връзките си с околните", смята психологът Маргарита Бакрачева. Според нея е нормално по-младите да са по-малко нежни.
"В тази възраст нормативната задача е да се утвърдиш спрямо авторитетите", смята и Харалан Александров. „Съществува нормативен възглед, че социообществото е лошо място. Тоест ако си добър, нежен и внимателен, ставаш уязвим. Там авторитетът те учи на друго – да бъдеш суров, строг, победител", обясни Харалан Александров.
Денят трябва да се посреща с усмивка! - това е личната философия на Нина Хаджийска.
Преди 10 години Нина Хаджийска чува диагнозата "рак на гърдата". Казва, че още тогава отказва да я приеме като обреченост, въпреки изпитанията в процеса на лечение. Получава подкрепа от семейството и приятелите си. Обръща се и към древни алтернативни науки за здравето, които й помагат да прескочи тежката химиотерапия.
"Всяка крачка, всеки миг е изпитание. Аз така приех тази диагноза- като едно изпитание, като една летва, която трябва да прескоча, за да продължа напред. Във времето, което се връщам назад, си мисля, че тази диагноза ме настигна съвсем целенасочено, за да погледна нещата по друг начин и така да ме обсеби, че аз сега работя в тази посока- да помагам на жени като мен как да се правят, как да излязат и как да продължат напред въпреки диагноза", разказва Нина Хаджийска.
"Подадената ръка за помощ се връща стократно", казва Нина, защото го е преживяла. Убедена е, че въпреки многото намусени лица по улиците, българите носят повече доброта в душите си, но се страхуват да я покажат.
"На всеки човек му е дадено да бъде добър и щастлив, но се страхуваме да го покажем. Когато покажеш любов на агресията, ти я спираш. Много сме подтиснати, но ние си го правим. Ние се потискаме. Да, няма работа, знаем каква е ситуацията, но моята рецепта е -подай ръка и ще ти се подаде на теб. Ако сутрин вместо да кажеш: "Уф, още един ден", се усмихне и кажи: "Ех, още един прекрасен ден- нови преживявания, още един ден, в който ще постигнем нещо за себе си и за децата си!" Денят трябва да го посрещаме с усмивка!", категорична е Нина. Тя казва, че човек може да преодолее всяко едно изпитание с една проста формула: "Да благодарим, да се усмихваме и да казваме "обичам те"!
"Струва си да поемем риска и да сме добри към другите. Това е характеристика от психологичното ни здраве. Психичното здраве е пряко свързано с физическото ни", потвърди и антропологът Харалан Александров.