Социологът Харалан Александров коментира филма за изоставените деца "No Comment", излъчен по bTV на 1 юни и предизвикал голям зрителски интерес:
Филмът е не просто разтърсващо свидетелство за това, което се случва с децата, лишени от родителска грижа, но и имплицитно обвинение към всички хора, които са носят отговорност. Но това (че изоставените деца са някаква даденост – бел.ред.) е нагласа не само сред политиците, но и след голяма част от публиката.
Примитивната версия за родителстването като нещо, което е преди всичко биологичен факт, и че отговорността се носи от биологичното семейство, все още преобладава. Поне изследванията показват това.
Филмът прави много важна стъпка в посока на показване и демонстриране в каква степен средата има фатално решаващо значение за това да се състоиш като пълноценен човек.
Не е задължително богатството. Има случаи на хора от много бедни семейства, включително от ромски произход, които успяват да дадат добра родителска грижа. И обратното – има доста богати психопати, които не успяват да откликнат на потребностите на децата и ги занемаряват.
В западните общества човекът не се гледа като даденост, като нещо завършено, а като процес, като проект, в който чрез взаимодействие между детето и неговата среда, може да бъде постигнато много. Няма обречени, няма осъдени, няма провалени деца по силата на тяхната етническа принадлежност или че са родени в бедни семейства".
Тази тема изисква дългосрочни политики, категоричен е Александров.
