40 години! Малко или много са? Колко още ще чакаме да се повторят? И какво остава в спомените от една от най-великите български баскетболни победи? Това са темите в новия епизод на подкаста "За спорта без клишета"!
На 8 март 1984 г. женският баскетболен Левски побеждава италианския Золу Виченца с 82:77 (40:32). Това не е просто поредната за онзи период. Това е мачът, който осигури място на сините баскетболистки в историята! Левски спечели Купата на европейските шампиони!
В състава тогава блестят имената на капитана Надка Голчева, Петкана Макавеева, Силвия Германова, Костадинка Радкова, Радмила Василева, Мадлена Станева, Красимира Банова, Нина Хаджиянкова, Ина Иванова, Ани Микова и др. Треньор на тима е легендата Станислав Бояджиев.
"Трябва да се отчете факта, че в Левски имаше едно ръководство, което създаде предпоставка да се създаде този отбор. Ние сме от цяла България! И се създаде един колектив... Ние навсякъде бяхме заедно - и извън терена, и на рождени дни, и все още. Много единни бяхме и това беше може би едно от условията. На терена се гледахме и се разбирахме с поглед", категорична е капитанът Надка Голчева.
"Играта ни обединяваше!", добавя Петкана Макавеева, но не крие: "Е, карахме се за гаджета".
"Имаше един журналист Григор Христов. Казваше, че сме като огъня и леда. Аз съм спирала Петкана, когато изгаря, за да се охлади малко, да се концентрира. А тя гори в играта - това е нейната игра", разказва още Голчева.
"Не се доверявах на никого! Не позволявах топката, когато дойде в мен, да иде в друг. Атакувах винаги. Бях малко прекъсвач, но пък вкарвах!", спомня си Макавеева.
"Имаше и много добри центрове. Мадлена Станева беше като газела по игрището. Костадинка Радкова имаше една безупречна ръка, Краси Банова - един борец под коша, беше като магнит, отскочи ли топката от ринга, ръцете ѝ имаха магнит. Просто се допълвахме с характер, с игра", каза Голчева.
На 8 март 2024 г. юбилеят от спечелването на Купата на европейските шампиони ще бъде отбелязан с празнично събитие в Музея на спорта в София.
"В основата е да се съберем всички. Засега чакаме само Костадинка да потвърди. Просто да си изживеем мига и радостта, което не успяхме тогава", разкри Голчева.
"Вечерта играхме, на другия ден се качихме в самолета, пристигнахме тук и веднага ни качиха на Белмекен с националния отбор. Нямаше време за посрещане. Имаше много хора, които тръгнаха от тук и там ни подкрепяха. Не беше много сензационно, защото ние Золу Винченца сме го побеждавали и в Италия", категична е Макавеева.
