По време на тежките зимни условия от последните дни няколко села от община Медковец останаха напълно изолирани от външния свят. Постепенно провизиите на хората също свършиха, включително и хлябът.
Изправен пред бедствието, кметът на с. Медковец Венцислав Евгениев възлага на двама от каруцарите да отидат до най-близкото населено място, за да купят провизии за селото.
Цветомир и Радослав тръгват с каруцата си през преспите, готови на всичко, за да спасят своите съселяни.
На връщане каруцата е натоварена с 1300 самуна хляб, които трябва да стигнат до жителите на селата, като няма място дори и за каруцарите. Цветомир и Радослав изминават целия път обратно към дома ходейки редом до каруцата и коня. Затъват в дълбоките преспи няколко пъти, но продължават.
След като най-накрая стигат до с. Медковец, кметът, от благодарност, поискал да им плати, но те отказали, защото да помогнеш на хора в нужда е нещо съвсем нормално.
„Отказаха моето предложение да ги овъзмездя, защото смятат, че това е проява на човещина. Ние живеем заедно, помагаме си непрекъснато и това е част от живота на българското село – солидарност”, сподели кметът пред bTV.
„За мен е достатъчно, че сме помогнали на хората”, казва Цветомир. „Усилията бяха доста – затъвахме няколко пъти, условията бяха нечовешки. И за нас, и за животното, което пое голямото натоварване”, спомня си той.
„За нас е достатъчно, че сме помогнали”, категоричен е Цветомир.
„Това е като приказката за онова царство, което се спасило в тежка зима с житото от мравуняците. В трудни условия човещината, съдействието и добронамереността решават проблемите на хиляди хора”, допълни кметът на селото.
